Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
За да останете присъстващи в делничния живот, полезно е да бъдете здраво закотвени в себе си, в противен случай умът, който притежава невероятна инерция, ще ви повлече като буйна река.
Какво означава “здраво закотвени в себе си”?
Означава да обитавате пълно тялото си. Винаги част от вниманието ви да бъде съсредоточено върху вътрешното му енергийно поле. Така да се каже, да усещате тялото отвътре. Съзнанието за тялото ви държи присъстващи. То ви закотвя в Настоящето (виж Шеста глава).
ЕЗОТЕРИЧНИЯТ СМИСЪЛ НА “ЧАКАНЕТО”
В известен смисъл състоянието на присъствие може да се сравни с чакането. В някои от притчите си Иисус използва аналогията за чакането. Това не е обичайното отегчено или неспокойно чакане, което отрича настоящето и за което вече стана дума. Не е чакане, в което вниманието ви е съсредоточено върху някаква точка в бъдещето, а настоящето се възприема като неприятно препятствие, което ви пречи да получите каквото искате. Има едно качествено различно чакане, което изисква цялата ви будност. Нещо може да се случи във всеки момент и ако не сте абсолютно будни, абсолютно безмълвни, ще го изпуснете. За това чакане говори Иисус. В това състояние цялото ви внимание е в Настоящето. Нищо от него не остава за мечтаене, мислене, спомняне, очакване. В него няма напрежение, няма страх, а само будно присъствие. Присъствате с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. В това състояние онова “вие”, което има минало и бъдеще, личността ви, ако щете, почти изчезва. Но не се губи нищо ценно. Вие пак сте себе си. Всъщност дори сте по-пълно себе си от всякога преди, или по-точно, едва сега сте истински себе си.
“Бъди като слуга, който чака завръщането на господаря си”, казва Иисус. Слугата не знае в колко часа ще дойде господарят му. Затова остава буден, спокоен, неподвижен, за да не пропусне пристигането му. В друга една притча Иисус говори за пет безгрижни (несъзнаващи) жени, които нямат достатъчно масло (съзнание), за да горят светилниците им (да присъстват) и така изпускат жениха (Настоящето) и не отиват на сватбения пир (просветлението). Тези пет жени са противопоставени на петте мъдри жени, които са приготвили достатъчно масло (останали са съзнаващи).
Дори мъжете, написали Евангелията, не разбират смисъла на тези притчи, затова първите погрешни тълкувания и изкривявания са се промъкнали още при записването им. Със следващите погрешни тълкувания смисълът им изчезва напълно. Това са притчи не само за края на света, но и за края на психическото време. Те описват преходността на его-ума и възможността да се живее в едно изцяло ново състояние на съзнание.
КРАСОТАТА ВЪЗНИКВА
В ТИШИНАТА НА ВАШЕТО ПРИСЪСТВИЕ
Това, което току-що описахте, е нещо, което понякога изпитвам за кратко, когато съм сам сред природата.
Да. Дзен учителите използват думата сатори за проблясъка на прозрение, момента на немислене и пълно присъствие. Макар че сатори не е трайна трансформация, бъдете благодарни, когато го изпитате, защото така вкусвате от просветлението. Наистина е възможно да сте го изживявали много пъти, без да знаете какво е и колко е важно. Необходимо е присъствие, за да осъзнаете красотата, величието и свещеността на природата. Случвало ли ви се е да се взирате в безкрайността на космоса в ясна нощ, смаяни от абсолютната тишина и невероятната му огромност? Случвало ли ви се е да слушате, истински да слушате звука на планински поток в гората? Или песента на коса в полуздрача на тиха лятна вечер? За да осъзнаете тези неща, умът трябва да се смълчи. Трябва за миг да оставите личния си багаж от проблеми, от минало и бъдеще, както и всичките си знания — иначе ще гледате, без да виждате, и ще слушате, без да чувате. Необходимо е пълното ви присъствие.
Тук има и нещо повече от красотата на външната форма, нещо, което не може да бъде назовано, нещо неизразимо, някаква дълбока вътрешна свещена същност. Където и когато има красота, тази вътрешна същност успява някак да проблесне. Тя ви се разкрива само когато присъствате. Възможно ли е тази безименна същност и вашето присъствие да са едно и също нещо? Дали би я имало без вашето присъствие? Задълбочете се в това. Проверете сами.