Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Обратното също е вярно. Ако по каквато и да е причина не харесвате думата “мед”, това може да ви попречи да опитате меда. Ако имате силна неприязън към думата “Бог”, която е негативната форма на обвързването, може да отречете не просто думата, но и реалията, която обозначава. Ще се откъснете от възможността да изживеете тази реалия. Разбира се, всичко това е присъщо на отъждествяването със собствения ви ум.
И така, ако една дума повече не ви върши работа, захвърлете я и я заместете с друга, която ви върши работа. Ако не харесвате думата “грях”, използвайте “несъзнание” или “лудост”. Така може да се приближите до истината, до действителността зад думата, вместо до дума, с която дълго е злоупотребявано, като например “грях”. Така не остава място за вина.
И тези думи не ми харесват. Те намекват,
че нещо с мен не е наред. Съдят ме.
Разбира се, че нещо с вас не е наред — но не ви съдят.
Не искам да ви обиждам лично, но не принадлежите ли към човешкия род, избил повече от 100 милиона от себеподобните само през ХХ век?
Говорите за колективната вина?
Не е въпрос на вина. Но докато ви управлява его-умът, вие сте част от колективната лудост. Може би не сте се вглеждали особено задълбочено в човешката участ, в нейното състояние на подчинение на его-ума. Отворете очи и вижте страха, отчаянието, алчността и насилието, които са всепроникващи. Вижте ужасяващата жестокост и страдание в невероятни мащаби, които хората са причинявали и продължават да причиняват един на друг, както и на други форми на живот на планетата. Няма нужда да съдите. Само наблюдавайте. Това е грях. Това е лудост. Това е несъзнание. И най-вече, не забравяйте да наблюдавате собствения си ум. Там потърсете корена на лудостта.
ОТКРИЙТЕ ВАШАТА НЕВИДИМА
И НЕРАЗРУШИМА РЕАЛНОСТ
Казахте, че отъждествяването с физическата ни
форма е част от илюзията, тогава как може тялото,
физическата форма, да ни доведе до осъзнаване
на Битието?
Тялото, което виждате и можете да докоснете, не може да ви отведе до Битието. Но това видимо и осезаемо тяло е само една външна черупка, или по-точно ограничено и изкривено възприятие на една по-дълбока действителност. В естественото ви състояние на свързаност с Битието тази по-дълбока действителност се усеща във всеки момент като невидимо вътрешно тяло, живо присъствие във вас. И така, да “обитавате тялото” означава да го усещате отвътре, да усещате живота в него и по този начин да проумеете, че сте нещо повече от външната форма.
Но това е само началото на пътуването навътре, което ще ви отведе още по-дълбоко в царството на голямо спокойствие и мир, но и на огромна сила и наситен живот. Отначало може да го зърнете само за кратко, но така ще започнете да осъзнавате, че не сте просто безсмислена отломка в една чужда вселена, увиснала за кратко между раждането и смъртта, с право на няколко мимолетни удоволствия, след които следва болка и в крайна сметка унищожение. Под външната форма вие сте свързани с нещо толкова огромно, толкова неизмеримо и свещено, че умът не го побира и не подлежи на описание — за него говоря сега. Не за да ви дам нещо, в което да вярвате, а за да ви покажа как вие сами можете да го познаете.
Докато умът ангажира цялото ви внимание, вие сте откъснати от Битието. Когато е така — а за повечето хора това е постоянно състояние, вие не се намирате в тялото си. Умът попива цялото ви съзнание и го преобразува в мисли. Не можете да спрете да мислите. Натрапчивото мислене се е превърнало в колективно заболяване. Цялото ви себеусещане за това кои сте се извлича от дейността на ума. Тъй като вече не се корени в Битието, самоличността ви става уязвима и вечно недоимъчна мисловна конструкция, която създава страх като основна постоянна емоция. Тогава единственото, което наистина има значение, отсъства от живота ви: съзнанието за дълбоката ви същност, вашата невидима и неразрушима реалност.
За да осъзнаете Битието, трябва да си върнете съзнанието, обсебено от ума. Това е една от най-важните задачи в духовното ви пътуване. Тя ще освободи огромно количество съзнание, което преди е било в капана на безполезно и натрапчиво мислене. Много ефикасен начин за постигането му е просто да изместите фокуса на вниманието си от мисленето към тялото, където Битието може да бъде почувствано пряко като невидимо енергийно поле, даващо живот на онова, което възприемате като свое физическо тяло.