Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
ВРЪЗКАТА С ВЪТРЕШНОТО ТЯЛО
Моля ви, опитайте сега. Може би ще е по-добре да затворите очи за това упражнение. По-нататък, когато “да бъдете в тялото” ще стане нещо естествено и лесно, това вече няма да бъде нужно. Насочете вниманието си навътре в тялото. Почувствайте го отвътре. Живо ли е то? Има ли живот в дланите, ръцете, краката, стъпалата, корема, гърдите? Усещате ли едва доловимото енергийно поле, с което е пропито цялото тяло и което изпълва с живот всеки орган и всяка клетка? Усещате ли го едновременно във всички части на тялото като единно енергийно поле? Останете съсредоточени в продължение на няколко секунди върху усещането на вътрешното тяло. Не започвайте да мислите за него. Чувствайте го. Колкото повече внимание му отдавате, толкова по-ясно и по-силно ще стане усещането. Ще почувствате как всяка клетка става по-жива, а ако имате силна способност за визуализация, може да видите как тялото ви започва да излъчва светлина. Макар че този образ може временно да ви бъде от полза, обърнете повече внимание на усещането, отколкото на каквито и да е възникващи образи. Колкото и красив или силен да е един образ, той вече е дефиниран във форма и не позволява по-дълбоко проникване.
Усещането за вътрешното тяло е безформено, безпределно и неизмеримо. Винаги можете да проникнете още по-дълбоко в него. Ако на този етап не можете да почувствате много, обърнете внимание на това, което успявате да почувствате. Може би лек гъдел в дланите и стъпалата. За момента това е достатъчно. Просто се съсредоточете върху усещането. Тялото ви оживява. По-късно ще се упражняваме още. Сега отворете очи, но задръжте част от вниманието си върху вътрешното енергийно поле, докато се оглеждате наоколо. Вътрешното тяло се намира на прага между материалната и същностната ви самоличност — вашата истинска природа. Никога не губете връзка с него.
ТРАНСФОРМАЦИЯ ЧРЕЗ ТЯЛОТО
Защо повечето религии заклеймяват
или отричат тялото? Като че ли отдадените
на духовни търсения винаги са гледали на тялото
като на спънка или дори на нещо греховно.
Защо толкова малко от отдадените на търсения са имали успех и са стигали до открития?
На нивото на тялото хората са много близо до животните. Всички основни телесни функции — удоволствието, болката, дишането, храненето, пиенето, отделянето, сънят, стремежът към търсене на партньор и създаване на поколение и, разбира се — раждането и смъртта — са общи. Дълго след падението от състоянието на щастие и цялостност в състоянието на заблуда хората внезапно са се събудили в животинско тяло — и са намерили това за много смущаващо. “Не се заблуждавайте. Вие не сте нищо повече от животни.” Като че ли това е истината, срещу която се изправят. Но тя е смущаваща и непоносима. Адам и Ева виждат, че са голи, и ги изпълва страх. Много бързо настъпва несъзнателното отричане на животинската им природа. Заплахата, че могат да попаднат във властта на мощни инстинкти и да се върнат в състояние на пълно несъзнание, наистина е била много реална. Около някои телесни части и функции, особено около свързаните със сексуалността, се появяват табута и срам. Светлината на съзнанието им не е била достатъчно силна, за да се сприятелят с животинската си природа, да я оставят да бъде и дори да се радват на този свой аспект. Още по-малко са могли да навлязат дълбоко в него, за да открият скритата божественост, реалността в илюзията. Затова са направили, каквото са били принудени да направят. Започнали са да се разграничават от тялото си. Започнали са да си представят, че имат тяло, а не че са тяло.
С възникването на религиите това разграничение става още по-силно изразено под формата на вярата, че “човек не е своето тяло”. Векове наред безброй хора и на Изток, и на Запад са се опитвали да намерят Бога, спасението и просветлението, отричайки тялото. Това отричане приема формата на отхвърляне на чувствените удоволствия и най-вече на сексуалността, на постене и други аскетични практики. Дори са причинявали болка на тялото в опит да го отслабят или накажат, защото са го смятали за греховно. В християнството наричат това потискане на плътските желания. Други се опитват да избягат от тялото, като изпадат в състояния на транс или търсят извънтелесни изживявания. Мнозина още го правят. Казват, че дори и Буда практикувал отричане на тялото чрез пост и краен аскетизъм в продължение на шест години, но не получил просветление, докато не изоставил тези практики.