Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Връщането до ниво на съзнанието, по-ниско от това на ума — нивото на предмисленето на далечните ни предшественици, на растенията и животните — не е решение за нас. Няма път назад. За да оцелее, човешкият род трябва да продължи към следващия етап. Съзнанието се развива в цялата вселена в милиарди форми. Дори ние да не успеем, във вселенски мащаб това няма да има значение. Съзнание никога не се губи, то просто ще намери изява в някаква друга форма. Но самият факт, че ви говоря и вие ме слушате в този момент, или четете, е ясен признак, че новото съзнание започва да пуска корени на нашата планета.
В това няма нищо лично, аз не ви поучавам. Вие сте съзнание и се вслушвате в себе си. Има една източна поговорка, според която “учителят и ученикът заедно създават учението”. Във всеки случай думите сами по себе си не са важни. Те не са Истината, а само я посочват. Говорейки, аз присъствам, и вие може би ще можете да се присъедините към мен в това състояние. Макар че, разбира се, всяка дума, която използвам, има история и идва от миналото — с езика винаги е така, думите, които ви казвам сега, са носители на високоенергийна честота на присъствие, която е нещо съвсем отделно от смисъла им като думи.
Тишината е още по-силен носител на присъствие, затова, когато четете това или ме слушате, осъзнайте тишината между и зад думите. Осъзнайте празните места. Да слушате тишината, където и да сте, е лесен и пряк начин за присъствие. Дори да има шум, зад и между звуците винаги има някаква тишина. Непосредственото ѝ слушане веднага създава спокойствие във вас. Само безмълвието във вас може да възприеме тишината отвън. А какво е безмълвието, ако не присъствие, съзнателно освободено от мисловни форми? Ето живото осъществяване на това, за което говорим.
ХРИСТОС: РЕАЛНОСТТА
НА ВАШЕТО БОЖЕСТВЕНО ПРИСЪСТВИЕ
Не се захващайте за думите. Можете да заместите “присъствие” с “Христос”, ако това ви говори повече. Христос е вашата божествена същност, или аз, както понякога го наричат на Изток. Единствената разлика между Христос и присъствието е в това, че Христос говори за божествеността във вас, независимо дали я съзнавате или не, докато присъствие означава пробудената божественост или божествена същност.
Много недоразумения и неверни представи за Христос ще се изчистят, ако осъзнаете, че в него няма нито минало, нито бъдеще. Да кажете, че Христос е бил или ще бъде е същностно противоречие. Иисус е бил. Той е бил човек, живял преди две хиляди години и осъзнал божественото присъствие, истинската си природа. Затова е казал: “Преди да се е родил Авраам, аз съм”. Не: “Вече ме е имало, преди да се роди Авраам”. Това би означавало, че все още е в измерението на времето и тъждествеността с формата. “Аз съм” в изречение в минало време означава една радикална промяна, прекъсване на времевото измерение. Това е подобно на дзен изявление с голяма дълбочина. Иисус се опитва да предаде пряко, не посредством мисловен дискурс, смисъла на присъствието, на себеосъзнаването. Той е отвъд измерението на съзнанието, над което господства времето, в царството на безвремието. На света се появява измерението на вечността. Тя, разбира се, не означава безкрайно време, а изобщо липса на време. Така човекът Иисус става Христос, път към чистото съзнание. Как описва себе си Бог в Библията? Казва ли: аз винаги съм бил и винаги ще бъда? Не, разбира се. Това би придало реалност на миналото и бъдещето. Бог казва: “Аз съм Оня, Който съм”. Тук няма време, само присъствие.
“Второто пришествие” на Христос е трансформацията на човешкото съзнание, изместването от времето към присъствието, от мисленето към чистото съзнание, а не появата на някакъв човек. Ако “Христос” се върне утре в някаква материална форма, какво друго би могъл да ви каже, освен: “Аз съм истината. Аз съм божественото присъствие. Аз съм вечният живот. Аз съм с вас. Аз съм тук. Аз съм Сега”.
Никога не персонализирайте Христос. Не му придавайте тъждественост с някаква форма. Божествените въплъщения, майките на божества, просветените учители — малцината от тях, които са истински, не са забележителни като личности. Без някакво неистинско аз, което да поддържат, защитават и хранят, те са по-прости, по-обикновени от обикновения човек. Всеки притежател на силно его би ги сметнал за незначителни, или — още по-вероятно — въобще не би ги забелязал.
Ако някой просветен учител ви привлича, това е защото във вас вече има достатъчно присъствие, за да го разпознаете у друг. Много хора не са разпознали Иисус и Буда, както и винаги е имало много хора, привлечени от неистински учители. Егото бива привлечено от по-голямо его. Тъмнината не може да разпознае светлината. Само светлината може. Затова не вярвайте, че светлината е извън вас, или че може да дойде само през една определена форма. Ако само учителят ви е въплъщение на Бога, тогава вие какво сте? Всяка изключителност е отъждествяване с формата, а отъждествяването с формата означава его — колкото и добре да е замаскирано.