Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Използвайте присъствието на учителя си като отражение на собствената ви идентичност отвъд името и формата и за да постигнете сами по-наситено присъствие. Скоро ще разберете, че в присъствието няма “мое” и “твое”. Присъствието е едно.
Груповата работа може също да помогне да засилите светлината на своето присъствие. Група хора, които се събират в състояние на присъствие, генерира колективно енергийно поле с голяма сила. То не само повишава степента на присъствие на всеки в групата, но и помага за освобождаването на колективното човешко съзнание от сегашното му състояние на подчиненост на ума. Така състоянието на присъствие ще стане все по-достъпно за отделния човек. Но ако няма поне един член на групата, който да се е установил стабилно в него и така да поддържа енергийната честота на състоянието, его-умът лесно може да се наложи и да саботира усилията на групата. Макар че работата в група е безценна, тя не е достатъчна и не бива да изпадате в зависимост от нея. Не бива също да зависите от учител, особено в преходния период, когато усвоявате смисъла и практиката на присъствието.
ШЕСТА ГЛАВА
ВЪТРЕШНОТО ТЯЛО
БИТИЕТО Е ВАШАТА НАЙ-ДЪЛБОКА СЪЩНОСТ
По-рано говорихте колко е важно
да имаш дълбоки корени в себе си или
да обитаваш тялото. Можете ли да обясните
какво означава това?
Тялото може да стане точка на достъп към царството на Битието. Нека сега разгледаме това малко по-подробно.
Все още не съм съвсем сигурен дали разбирам напълно какво имате предвид под Битие.
“Вода? Какво имате предвид? Не разбирам.” Това би казала някоя риба, ако имаше човешки ум.
Престанете да се опитвате да разберете Битието. Вече сте го съзирали неведнъж, но умът винаги се опитва да го натъпче в кутийка и да я надпише. Това е невъзможно. Битието не може да бъде обект на знание. В него субектът и обектът стават едно.
Битието може да се почувства като вечно присъстващото “аз съм”, което е отвъд името и формата. Да го почувствате и така да знаете, че сте, да пребивавате в това състояние с дълбоки корени — това е просветлението и истината, за която Иисус е казал, че ще ви направи свободни.
Свободни от какво?
Свободни от илюзията, че не сте нищо повече от физическото си тяло и ума си. Тази “илюзия за аза”, както я нарича Буда, е сърцевината на грешката. Свободни от страха в безбройните му дегизировки — неизбежно следствие от тази илюзия, от страха, който постоянно ви тормози, докато извеждате себеусещането си само от тази мимолетна и уязвима форма. Свободни от греха, който е страданието, което несъзнателно причинявате на себе си и на другите, докато илюзорната ви представа за това кои сте управлява мислите, думите и действията ви.
ПРОЗРЕТЕ ЗАД ДУМИТЕ
Не ми харесва думата “грях”. Тя предполага, че съм бил съден и намерен за виновен.
Това не го разбирам. През вековете около думи като грях са се натрупали много неверни представи и тълкувания в резултат на невежество, недоразбиране и желание за контрол — но те съдържат същината на истината. Ако не можете да погледнете отвъд тези тълкувания и не можете да осъзнаете действителността, към която сочи думата, не я използвайте. Не се спирайте на нивото на думите. Думата не е нищо повече от средство за постигане на определена цел. Тя е абстракция. До голяма степен подобно на пътен знак тя обозначава нещо повече от себе си. Думата “мед” не е мед. Можете да изучавате меда и да говорите за него колкото си искате, но няма истински да го познавате, докато не го опитате. След като го опитате, думата става по-малко важна. Вече няма да сте приковани към нея. По същия начин може да говорите непрекъснато за Бога до края на живота си, но дали това означава, че познавате или поне сте зърнали действителността, която думата обозначава? Това всъщност не е нещо повече от маниакална привързаност към един знак, към един мисловен идол.