Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Когато изживеете такива моменти на присъствие, вие вероятно не съзнавате, че за кратко сте били в състояние на немислене. Така е защото преходът между това състояние и прилива на мисли е бил много кратък. Вашето сатори може да е продължило само няколко секунди и после умът се е върнал, но то все пак се е случило, иначе е нямало да изживеете красотата. Умът не може нито да разпознае, нито да създаде красота. Тази красота, или тази святост, я е имало само за няколко секунди, докато сте присъствали изцяло. Поради краткостта на момента и липсата на бдителност и будност от ваша страна вероятно не сте успели да видите принципната разлика между възприятието, свободното от мисли осъзнаване на красотата, и назоваването и тълкуването и в мисленето — краткостта ги е сляла в един процес. Истината обаче е, че щом се е намесила мисълта, ви е останал само споменът.
Колкото по-широка е пропастта между възприятието и мисълта, толкова повече дълбочина има във вас като човешко същество, тоест толкова повече съзнание.
Много хора са пленници на ума си до такава степен, че красотата на природата просто не съществува за тях. Те могат да кажат: “Какво красиво цвете”, но това е всъщност само механичен етикет, поставен от ума. Тъй като не са безмълвни и присъстващи, те не виждат истински цветето, не чувстват същността и свещеността му — също както не познават себе си, не чувстват своята същност и свещеност.
Понеже живеем в такава подчинена на ума култура, по-голямата част от съвременното изкуство, архитектура, музика и литература са лишени от красота, от вътрешна същност — с много малко изключения. Причината е, че хората, които ги създават, не могат — дори за миг — да се освободят от ума си. Затова никога не са във връзка с онова място вътре в себе си, където се раждат истинското творчество и красота. Оставен на себе си, умът създава чудовища, и то не само в художествените галерии. Вгледайте се в градския пейзаж и в промишлените райони. Никоя друга цивилизация не е създавала толкова грозота.
ОСЪЗНАВАНЕ НА ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ
Едно и също нещо ли са присъствието и Битието?
Когато осъзнаете Битието, това, което всъщност се случва, е, че Битието осъзнава себе си. Когато Битието осъзнае себе си — това е присъствие. Тъй като Битието, съзнанието и животът са синоними, можем да кажем, че присъствието означава съзнание, което се самоосъзнава, или живот, постигащ себеосъзнаване. Но не се залавяйте за думите и не правете усилие да го проумеете. Не е нужно да проумявате нищо, за да можете да присъствате.
Все пак разбирам какво казвате, но като че ли това
означава, че Битието — крайната трансцендентна
действителност — все още не е пълно, че се намира
в процес на развитие. Нима на Бог му трябва време
за личностно израстване?
Да, но само от ограничената гледна точка на видимата вселена. В Библията Бог казва: “Аз съм алфата и омегата”. В безвремието, където се намира Бог и където е и вашият дом, началото и краят, алфата и омегата са едно и също нещо и същината на всичко, което някога е било и някога ще бъде, по същество присъства в неизявено състояние на единство и съвършенство — далеч отвъд възможностите на човешкото въображение и разбиране. В нашия свят на привидно отделни форми обаче безвременното съвършенство е понятие, което не можем да си представим. Тук дори и съзнанието, което е светлината, излъчвана от вечния Извор, като че ли се намира в процес на развитие, но това се дължи само на ограниченията на нашите възприятия. В абсолютен смисъл не е така. Въпреки това нека поговорим още малко за развитието на съзнанието в този свят.
Всичко съществуващо има Битие, има божествена същност, има някаква степен на съзнание. Дори и камъкът има някакво рудиментарно съзнание, иначе не би съществувал и атомите и молекулите му биха се разпилели. Всичко е живо. Слънцето, земята, растенията, животните, хората — всички те са проявление на съзнанието в различна степен, съзнанието, осъществено във форма.
Светът възниква, когато съзнанието приеме форми — мисловни и материални. Погледнете милионите форми на живот само на тази планета. В морето, на земята, във въздуха — и всяка форма на живот съществува в милиони екземпляри. С каква цел? Дали някой или нещо си играе с формата? Този въпрос са си задавали ясновидците в древна Индия. Те си представят света като “лила” — нещо като божествена игра. Очевидно в тази игра отделните форми на живот не са особено важни. В морето повечето форми на живот не просъществуват повече от няколко минути след раждането си. Човешката форма също доста бързо се превръща в прах и когато изчезне, все едно че никога не я е имало. Това трагично ли е или жестоко? Само ако създавате отделна самоличност за всяка форма, ако забравяте, че съзнанието е божествена същност, която се проявява във формата. Но не можете истински да знаете това, докато не осъзнаете собствената си божествена същност като чисто съзнание.