Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Енкидо я пусна и се обърна към Сиквах. Момичето се беше притиснало ужасено към стената, покрило с шепи носа и устата си, а от ококорените му очи се стичаха сълзи. Евнухът плавно зае позата си.
– Последвай го, глупачко! – сопна се Ашия на момичето, което не реагира по никакъв начин.
Но Сиквах само поклати глава и с хленч се опита да се притисне още повече към неподатливата стена.
Енкидо се раздвижи с бързина, каквато Ашия не вярваше, че е постижима. Сиквах се опита да избяга, но той се озова за миг до нея, сграбчи я за ръката и я дръпна, сваляйки я на земята. Момичето с писък се затъркаля към средата на стаята.
Енкидо вече беше до нея и я изрита в корема. Сиквах се приземи по гръб и удари силно главата си в пода. Лицето ѝ се окървави и тя застена, отпуснала немощно крайниците си.
– В името на Еверам, ставай, момиче! – извика Ашия, но Сиквах не искаше – или не можеше – да се изправи.
Енкидо я ритна отново. И отново. От гърдите ѝ се откъснаха ридания, но евнухът не ѝ обърна никакво внимание. Може би наистина беше глух.
Като че ли не се опитваше да я осакати или убие, но не проявяваше и никаква милост, нито показваше по някакъв начин, че тормозът ще спре, ако не се изправи и не заеме позата. Спираше след всеки удар, давайки ѝ възможност да се изправи, но парализираната от страх Сиквах не можеше да го осъзнае.
Ударите започнаха да се увеличават. От носа и устата на Сиквах течеше кръв, на слепоочието ѝ се появи нова рана. Едното ѝ око започваше да се подува. Ашия вече си мислеше, че Енкидо наистина може да я убие. Тя погледна към Шанвах, но другото момиче стоеше вцепенено и безпомощно наблюдаваше сцената.
Евнухът беше толкова погълнат от Сиквах, че не забеляза как Ашия заряза позата и безшумно се плъзна към стената. Свещеният закон забраняваше на жените да докосват копията, затова тя си избра една къса, тежка палка, обкована със стомана. Тя просто прилепна към ръката ѝ.
Ашия се промъкна предпазливо зад гърба на Енкидо и годините, прекарани в упражнения по танци, си проличаха в бързото ѝ безшумно приближаване. Тя почти не усети лекото отместване, но замахът ѝ премина на доста голямо разстояние от главата на Енкидо. Спокойните му очи срещнаха нейните и Ашия осъзна, че той я беше чакал, беше я подмамвал, за да провери дали ще се хвърли да защити братовчедката си.
Сиквах лежеше, забравена на пода, трепереща, окървавена и насинена купчинка.
„Той беше готов да я убие – помисли си Ашия – само за да ме провери.“ Тя оголи зъби, отдръпна се назад и замахна отново към главата му, този път от друг ъгъл.
Ала този ход беше за заблуда и преди Енкидо да успее да реагира, тя се завъртя и насочи удара си към коляното му.
Обаче немият евнух не се остави да бъде изненадан и отново я отблъсна с едва доловимо докосване. Ашия не спираше да нанася удари с палката, но Енкидо я блокираше без капчица усилие. Момичето усети засилващ се страх от онова, което той щеше да стори с нея, след като решеше, че урокът е приключил, и нанесеше ответния си удар.
Миг по-късно получи отговор на страховете си – Енкидо улови китката ѝ с палеца и показалеца на лявата си ръка и я извъртя. Захватът му беше съвсем деликатен, но ръката ѝ сякаш беше хваната в менгеме и Ашия не можеше да я помръдне. Другата ръка на евнуха се усука около нейната и той заби пръста си в раменната ѝ става.
Внезапно ръката ѝ омекна и когато Енкидо я пусна, тя увисна безчувствена край тялото ѝ. Какво ѝ беше направил? Ашия нямаше усещането, че пръстите ѝ са пуснали палката, но я чу да издрънчава на пода. Погледна надолу, опита се да стисне пръстите си в юмрук и да вдигне ръката си, но безуспешно. Мислено прокле безполезния крайник.
Енкидо се хвърли към нея и Ашия инстинктивно вдигна другата си ръка, за да се защити. Той я мушна с пръст и тя също се отпусна безчувствена. Момичето се опита да отстъпи, но евнухът отново я удари. Съвсем лекичко, но краката ѝ внезапно се подкосиха. Тя се свлече на пода и главата ѝ отскочи от камъка като език на камбана.
С огромни усилия Ашия успя да се претъркули по гръб и със замаян поглед проследи приближаващия се Енкидо. Тя затаи дъх, твърдо решена да не извика, когато той нанесе последния си удар.
Ала той приклекна до нея и обхвана нежно лицето ѝ в шепите си, както би направила майка с детето си.
Пръстите му напипаха слепоочията ѝ и натиснаха силно. Ашия никога не си беше представяла, че такава болка може да съществува, но прехапа силно устни, като усети кръвта в устата си, и отказа да му достави удоволствието да чуе писъка ѝ.