Сянката на планината

— Е пък, благодаря.

— Да ти кажа ли кой се настани в третия офис на долния етаж?

— Днес несъмнено е нощта на откровенията. На теб това ти харесва, нали?

— Абсолютно! — заяви тя. — Та, искаш ли да знаеш кой се настани зад врата номер три, или не?

— Искам, естествено. Искам да видя и тунела, за който само научих.

— Едва ли би подписал договора за неразгласяване.

— Всеки път, когато подпишеш юридически документ, съдбата си взема почивен ден.

— Джони Пурата — каза тя.

— В стая номер три?

— Да.

— Кога ще престанеш да ми крадеш героите? В „Амритсар" вече си събрала половин

роман, а аз още не съм го написал!

— Джони започва бизнес с недвижими имоти — каза тя, възхитително игнорирайки

ме. — Ще се занимава специално с разселване на бордеи.

— Отиде кварталът.

— Аз го финансирах — каза тя. — С последните пари, капнали от Ранджит.

Замислих се за разрастващото се домочадие в „Амритсар".

— Въпреки че Карльоша вече е тук, Олег не смята да се изнася, нали?

— Надявам се, че не — усмихна се тя. — Както и ти. Харесваш го, а?

— Много дори. А още повече го харесвам, когато е една идея по-малко весел.

— Навин ще дойде ли тая вечер?

— Работи по един случай за Дива. Това момиче все успява да отваря работа на Навин и

да го държи близо до себе си.

— Мислиш ли, че ще се съберат?

— Не знам — отвърнах. Опитвах се да не се надявам за нещо, което не бях сигурен дали

те искат. — Но зная, че Навин никога няма да се откаже от Дива. Каквото и да разправя, той

е луд по нея. Събереш ли индиец и ирландец в едно, както е в неговия случай, става мъж, неспособен да измени на любовта.

Клиентите на „Любов и вяра" се тълпяха на тротоара и размахваха фланелки или си ги

разменяха.

— Това пък какво е?

— Помниш ли как му опростявах думите на Идрис като за надписи на фланелки?

Докато бяхме на планината?

— Да.

— Винсън и Ранвей използваха записките на Рандъл за казаното от Идрис и направиха

фланелки с цитати. Раздават ги като подарък по случай откриването.

Един младеж недалеч от нас беше вдигнал фланелка пред очите си, за да прочете

надписа. Прочетох го зад гърба му и аз заедно с него.

Сърце,

изпълнено с алчност, горделивост или омраза,

не е свободно.

Когато чух Идрис да го казва в планината, го възприех и се зарадвах, като видях думите

му живи и запазени за света, макар и само върху фланелка. Трябваше да призная, че в себе си

откривах алчност и горделивост, и това съвсем не се случваше рядко.

Но вече не бях сам. Както се изразяваше Ранвей — бях възстановил връзката.

— За какво мислиш? — попита ме Карла, докато гледаше как хората си разменят цитати

на Идрис върху безплатните фланелки.

— Учителите, също като писателите, не умират, докато хората ги цитират.

— Обичам те, Шантарам — каза тя и се сгуши до мен.