Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
за нас, но аз все още не бях готов да вляза в това сътворено от тях кътче на обичта.
Мислех си за норвежкото момиче, което бях видял в един медальон и час по-късно го
зърнал да стои в сянката на Съдбата. Гледах я как се усмихва в прозореца на любовта и
вярата, вече завинаги намерила своите. Винсън размени бърз поглед с нея, усмихна се за миг
и заговори щастливо с един клиент.
Не ми се влизаше вътре. В тяхното единение имаше чистота, която не исках да
накърнявам.
— Ще постоя тук — казах, застанал до мотора. — Ти върви. След малко ще дойда.
— С теб не се делим — каза Карла, седна отново на мотора и запали джойнт.
Дидие пристигна с длан на гърдите си и останал без дъх.
— Какво стана? — попита Карла.
Той вдигна ръка да изчака, докато си поеме въздух.
— На мен… на мен… на мен още ли ми пазят място вътре?
— Най-отпред, по средата — отвърнах. — Какво стана с Олег и Карльоша?
— Олег нахлу вътре — отвърна Дидие, когато пулсът му се забави до медицинско
ниво, — награби я като чувал с кромид, метна я на гръб и излезе с нея в нощта.
— И ти не ги проследи? — попита със смях Карла.
— Има си хас! Дидие е детектив от бюро „Изгубена любов", в края на краищата.
— Къде отидоха? — попитах.
— Потънаха в лимузината на Рандъл — изсъска Дидие. — Този Рандъл направо може да
те побърка.
— По възможно най-приятните начини — уточни Карла.
— Няма ли да влизате? — попита Дидие, като оглеждаше препълненото със смеещи се
хора ново кафене.
— Ще поседим малко тук — отвърна Карла. — Върви, Дидие. Вдигни малко класата на
тоя вертеп.
— Дидие значи ще трябва да издигне знамето на любовта и вярата! — Той заметна шала
си през рамо. — Живеем във век, в който трябва да си разчекваш устата от приказки.
Гледайте ме каква врява ще вдигна за нас!
Той оправи сакото си, прекоси тротоара и със замах влезе вътре. Седна до един млад
бизнесмен и докато се настаняваше, се препъна и се стовари върху красивата си жертва. На
бизнесмена това му хареса и двамата забъбриха весело.
Седнахме, Карла се облегна на мен и загледахме мълчаливо суетнята покрай успешното
откриване.
— Харесва ми да водя мотоциклетни разговори — подхвана тя. — Дори и когато сме
рамо до рамо.
— И на мен.
— Да ти кажа ли кой е новият партньор в сянка на Кавита Сингх? — попита тихо тя.
— Това ще ме уплаши ли?
— Сигурно.
— Добре. Кажи ми.
— Мадам Жу.
— Това пък как стана?
— Мадам Жу искаше да изнудва бившите си клиенти и отново да стане фактор в
Бомбай. Съдбата с малко помощ я заведе при Кавита. Жу си има регистър със записи за всеки
свой клиент и за всичките им сексуални предпочитания. Всъщност много ми се иска да го
прочета, като приключат с него.
— Защо Мадам Жу се е обърнала за помощ към Кавита?
— Аз й втълпих тази идея. — Как?
— Искаш да знаеш всичко, нали?
— Всичко искам за всичко, когато става въпрос за теб — разсмях се аз.
— Знаех за бележника, знаех и че ще е слаба без своя дворец, но ще има амбиции. Знаех
и името на най-верния й клиент — един бизнесмен, на когото откупих бизнеса. В замяна той
ми сподели, че идеалният човек да организира изнудването, е Кавита Сингх. И тогава Мадам
Жу се заинтересува от Кавита.
— И след като са убили близнаците, е отишла при Кавита за помощ.
— Точно както се и надявах. Пороците живеят чрез навиците, а навиците правят хората
предвидими.
— Каква е изгодата на Кавита от това?
— Освен секса ли?
— Карла, моля ти се, недей…
— Шегувам се. Преди шест седмици казах на Кавита, че нейният приятел, нейният
годеник по-точно, е бил убит от Мадам Жу Бил е против подкупването на чиновници от
Мадам Жу в неговия район. И намерил подкрепа. Затова тя го убила.
— И ти как разбра кой е убиецът?
— Настояваш ли да знаеш?
— Ами, аз…
— От Лиса.
— А Лиса? Тя пък откъде е разбрала?
— Навремето работеше за Мадам Жу в Двореца на щастието. Било е, преди да я измъкна
оттам.
— И да подпалиш двореца.
— И да го подпаля. Лиса не можеше да каже на Кавита какво знае, и затова го каза на
мен.
— Защо Лиса не е можела да каже на Кавита?
— Нали я знаеш каква беше. Не можеше да споделя с някого, с когото правеше секс.
— Започвам да си мисля, че си я познавала по-добре от мен.