Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Зад Риландарас, около огъня, в нощта се появи трептене, там, където Лис танцуваше. Фурията присви очи. Какво беше това? Обредът? За какво? Мислите й обаче се върнаха към Риландарас, когато той изведнъж се изправи с Урко на гръб. Тя почти захвърли чукчето, та да подскочи тържествуващо — кой би го помислил за възможно, ала и кой друг би могъл да постигне нещо такова? Старият командир бе поставил едната си жилеста ръка под челюстите на звяра. Чудовището дрезгаво ревеше и замахваше към мъжа. Останалите нападнаха, замахваха и удряха. И Риландарас се задави. Горящите му кървавочервени очи се завъртяха. Той падна на колене, после протегна ноктеста, уродлива ръка. Лицето на Урко бе почерняло, свито от усилие, а единият юмрук бе опрян на лакътя — удряше и смазваше. Риландарас се бореше за глътка въздух. Фурията не можеше да повярва какво вижда — това беше ли възможно? Човекът чакал, проклятието на Кюон, братът на Трийч — удушен от един обикновен човек? Разбира се, беше чувала разкази за Урко — подвизите му бяха легендарни — но Риландарас приличаше на природна стихия.

Широко замахване от човека чакал отблъсна останалите и те се олюляха назад. Той се пресегна зад главата си с пуснати нокти, хвана и дръпна. Урко бе захвърлен и прелетя във въздуха, завъртя се и изчезна в тъмното. Фурията чу удара от падането му.

Амарон нападна и нададе гневен вик. Мощен удар прониза страната на човека чакал, върна го крачка назад, но звярът хвана оръжието, замахна с нокти през тялото на мъжа и го запрати, като разкъса ризницата му и му пусна кръв, от която отъпканата трева се овлажни.

Фурията продължи да се приближава. Сега тя можеше да чуе изтерзаните им дихания и простенванията от болка. Стори й се, че Риландарас ще ги избие до един, ала звярът опита да се измъкне, но се натъкна на Рел. Той го върна обратно в кръга — остриетата му се стрелкаха и блестяха на светлината на огъня. Славния зъб завърши обкръжаването и помогна на Рел. Риландарас се въртеше със смайваща скорост — челюстите му захапаха рамото на човека, докато той се навеждаше, олюля се назад и изрева от смъртна болка. Миризливката отново се изправи — той закуцука, хвана се за гърдите, брадичката му бе почерняла от избълвана кръв, ала се приближи с дълги ножове в ръцете.

Лис се появи иззад огъня и се приближи откъм гърба на Риландарас. Звярът се обърна — на Фурията й се стори, че е уплашен. Той замахна към Лис, но тя се измъкна и го задразни извън обсега му. Изглеждаше, че тя трепти като привидение, създадено от жегата. Блестящата лента от светлина около огъня сега блестеше в златно и пурпурно, по-ярка от пламъка. Риландарас се отдръпна от пламъците и се обърна срещу останалите мъже. Заместника, с дълъг меч в едната ръка и тежка кама в другата, ги държеше широко разперени и стоеше приведен. Рел също протегна ръце, като единият от сдвоените му мечове почти докосна оръжието на Заместника. Миризливката също извади оръжията си и запристъпва в различни посоки.