Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Добре прегледайте релсите и удвоете вниманието си, за да не се случи нещо на царя във вашата територия.“
Това окръжно бе изпратено от дирекцията на железницата.
— Бедният пазач, трябва да обикаля деня и нощя без почивка, лете и зиме, защото царят ще пътува — мърмореше си Торгоев. — И за всичко това той не ще получи ни пукната пара повече. Кой ли хлопа на вратата?
Вратата се отвори и на прага се показа човек, облечен в елегантни дрехи.
— Заповядайте, моля. С какво мога да ви услужа? — каза Григорий на госта.
Без да чака втора покана, той взе един стол и седна до камината.
— Григорий Торгоев, вашата къща усамотена ли е?
— Да, господине, защо питате?
— Не се плашете, не питам за лошо, но както и да е, вие ще бъдете добре възнаграден. Ще имате 100 рубли, ако приемете в къщата си една госпожа!
— Ако тази жена не е опасна, ще я прибера с удоволствие.
— Сега ще ти дам 50 рубли, а останалите ще получиш после. Тази дама не ще иска много от вас, а ще е благодарна във всичко. Работата е, че трябва да се срещаме тайно.
— Моля, моля, на ваше разположение съм, ако желаете, и сега можете да останете.
Непознатият свали шала си и се настани до камината.
„Разбира се, аз ще изпълнявам точно дълга си — мислеше си старецът, — ще бъда по-внимателен, като…“
При тази мисъл старецът се спря. Но какво го засяга този, че императорът щял да мине край къщата му!
— Има ли нещо ново? Ще пътува ли скоро императорът? — запита непознатият.
— Защо сте толкова любопитен? Щом искате да знаете, ще ви кажа, че тази нощ ще мине.
— Знаете ли в колко часа?
— Обикновеният влак минава винаги в 5 часа заранта, а специалният — един час по-рано.
— Чувствам се уморен, затова искам да си почина — каза непознатият.
— Добре — отвърна Торгоев, като му тури един стол под краката. — Аз трябва да изляза, за да обиколя линията.
Той откачи фенера от стената, взе чука и излезе навън. Непознатият стана от леглото и почна да се оглежда из стаята.
„Сега или никога! — рече си той. — Тази работа, Кардов, трябва да се свърши! Животът му се намира в моите ръце. Ако изпусна този случай, друг трудно ще ми се удаде. Не трябва да отлагам, аз трябва да убия този старик.“
Иван Кардов почна да търси нещо из стаята.
Една брадвичка висеше на стената. Откачи я, обви я в една кърпа, нахлузи шапката си и излезе вън.
Той вървеше край железопътната линия по същия път, по който старият Торгоев беше минал преди малко.
Забеляза го по фенерчето. Като го видя близо до себе си, той притисна брадвичката по-силно.
Изведнъж се спря. Старецът бе на десет крачки от него.
— Кой е там по линията? Какво търсите? — извика старецът.
— Аз съм — каза Кардов, — не ме ли познаваш?
— Не виждам добре, тъмнината е голяма, затова елате по-насам.
Кардов се приближи.
— Но защо сте тука, аз мислех, че спите?
— Така е, но се събудих внезапно и като видях, че съм сам, уплаших се много. Не виждате ли колко треперя, затова и взех брадвичката.
— Брадвата ли? Аз толкова години живея тука и нищо лошо не ми се е случвало.
— Толкова се уплаших, че едва държа брадвата — каза Кардов.
— Обзалагам се, че не ще можете да вдигнете брадвата до главата си — каза старецът, като се смееше.
— Мога — отвърна Кардов, издигна брадвата и удари стареца по главата.
Торгоев падна на земята. Бедният, изговори още нещо и издъхна.
„Разчистих сметката си с този, добре ще е и с другия да свърша така! Бързо ще облека неговия шинел и ще нахлупя неговата шапка, за да не ме познаят.“
После взе мъртвия и го занесе под едно дърво.
„Сега динамита!“ — каза си Кардов и изтича към бараката.
Той извади един пакет, който постави на релсите така, че колелата да го прегазят. После се обърна още веднъж и се върна в колибата.
„Сега ще видим, царю Александре, кой от нас ще бъде по-силен! Знай, че Кардов е опасен неприятел!“
Пакетът бе на мястото, където го бе турил Кардов.
Тренът бе на четвърт час далеч от това опасно място. Той хвърчеше с голяма бързина в тъмнината. Целият трен бе само от локомотив и други два вагона. В единия вагон бяха императорът, неговият изповедник и адютант от гвардейския полк.
Във втория вагон имаше стотина офицери, които бяха готови да се жертвуват за царя. Царят играеше шах с изповедника, който владееше твърде добре тази игра и постави царя в безизходно положение.
— Ти пак ме надви, Евстатий — каза императорът, като се смееше.
— Това за мене е голямо щастие, тъй като никой не е надвивал цар Александър.
— Ти забравяш нихилистите, които ще ме победят — каза императорът, като се засмя тъжно.
— Нека Бог ви пази, Ваше Величество!