Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Учудвал съм се на прицелването ви — каза Кардов. — Въпреки че съм нихилист, за което ще се уверите от писмото, не съм и помислял да се докосна до светата ви глава.
После Кардов подаде едно писмо на царя, което той отблъсна.
— Щом казвате, че сте нихилист, кажете тогава причината на идването си.
— Ваше Величество, човек, който е имал високо положение, не може никога да забрави това. Въпреки че съм нихилист, искам да живеете дълго и аз да стана ваш директор на полицията.
— Сега ви разбрах добре. Значи желанието ви за власт е причината да станете нихилист?
— Да, Ваше Величество — отговори Кардов, като отпусна рамене. — Вие ще ми върнете властта, ще ме направите директор на полицията, а аз в отплата ще ви предам всички нихилисти. Необходимо е да ви кажа, че този път предаването ще бъде по-сигурно, отколкото досега, понеже в този плик се намират имената на всички по-видни нихилисти, които имат за цел да ви убият.
— Това писмо тогава ще е много ценно — каза царят, като простря машинално ръка да го вземе.
— Не така бързо, Ваше Величество — каза Кардов, като се отдръпна назад. — Преди да ви дам това писмо, трябва да ме назначите за 10 години директор на полицията. Ние ще отидем в замъка, който не е далеч оттука. Там ще подпишем указа за назначаването ми и тогава ще ви предам писмото със 17-те убийци.
— Не е ли необходим осемнадесети? — попита Александър II, като погледна строго Кардов в очите. — Искам да кажа, че аз презирам предателя, които иска да предаде 17 души, и се отвръщам от него. Такъв човек не струва нищо. Даже ако стотина или хиляди пъти избави моя живот или пък осигури живота ми за 50 години, аз ще бъда принуден да ритна този човек, понеже това негово занятие е много долно и мизерно.
— Не мислите ли, Ваше Величество, че с всяка ваша дума изричате смъртната си присъда?
— Каквото ще да става, Александър II не трябва да става съюзник на предател! Върви си сега скоро оттука! — каза царят, като обърна гръб и си тръгна.
Кардов остана като гръмнат, той поиска да го нападне отзад, но в този момент се появи царският адютант.
— Какво има? — попита императорът адютанта.
— Преди малко знаех, че в парка се намира чужд човек, затова дойдох обезпокоен при вас. Кой е този човек? — каза той, като посочи Кардов. — Да не би да ви е обидил с нещо?
— Никак — каза царят, — оставете го да си отиде.
Кардов наведе глава. За първи път през живота си той се уплаши. Но това бе за миг. Той бе унижен насаме и после пред адютанта. Императорът не го зачете, нито дори се уплаши. Кардов стисна ръцете си и измърмори през зъби:
— Ще видим, императоре, кой ще се разкае. Ти не се страхуваш от 17 удара, но възможно е всички те да не те улучат, обаче осемнадесетият — сигурно. Сега съм ваш, нихилисти! Досега ви лъгах, но сега, сега съм по-лош от вас. Смърт, смърт за Александър II, смърт на Романовците!
После Кардов почна да се смее като луд. Стигна до изхода на парка и се отправи към Петербург.
Така безцелно се скиташе из Петербург, без да знае какво да реши. Едно побутване по рамото му го извади от тези размишления.
Сепнат, Иван Кардов се обърна и видя едно дребно човече.
— Това си ти, Павлович, откога не съм те виждал — каза Кардов.
— Какво се е случило през това време? — запита дребният човек, с когото Кардов се бе запознал при изповедника на царя. — Знаеш ли колко много ще се радвам, ако този Ашинов се сгромоляса.
— И това ще стане — каза Кардов самоуверено.
— Имаш ли надежда след неговото падане ти да вземеш мястото му?
— Не бива да се губи надежда. Това остави, но кажи ми как върви твоята работа?
— Лошо, благодетелю мой. Ти знаеш, че изповедникът е лукав като лисица. С това, което получавам, едва подкрепвам домашните си нужди, а отстрани нищо не капе. Помолих онзи ден да ми даде аванс, но той ми отказа решително.
— Защо не се обърна към мене, нали знаеш, че никога не съм ти отказвал? — каза Кардов, като му даде една кесия, пълна с пари.
— Нека Бог да те възнагради за това — каза Павлович, като мушна жадно парите в джоба си. — Когато имаш нужда от мене, готов съм да ти услужа.
— Ако желаеш да ми услужиш, то можеш и сега.
— Кажи и веднага ще се изпълни.
— Тогава добре, нали всички писма на изповедника минават през тебе?
— Да, така е.
— Ти трябва да научиш кога изповедникът се намира у дома си.
— Да, аз съм винаги с него.
— Не искам много от тебе. Искам само да разбера кога ще пътува императорът с изповедника. Когато разбереш това, ще получиш 30 рубли възнаграждение.
— Ти си чудесен човек, Кардов! — извика радостно дребното човече. — Да нямаш намерение да сториш нещо зло на императора?