Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
В Петербург беше съвсем различно. Никой не бе сигурен в собствения си дом, страхувайки се да не му хвърлят някоя бомба. Тук, в Гачини, беше безопасно.
Александър II не бе добре пялата зима, но щом дойде пролетта, почувства, че се премахва от него голямо бреме, което притискаше сърцето му.
Този бе осмият ден, откакто бе в Гачини.
Никога императорът не е бил така весел, както тази пролет. Той се разхождаше всеки ден и много често никой не го придружаваше. Казваха му да не ходи сам, понеже убийците можеха всяка минута да го нападнат.
— Когато и да е, аз ще съм тяхна жертва — отговаряйте той. — Всеки преживян ден го считам като дар божи. Ще съм много благодарен, ако доживея още една година. Уверен съм също, че ще дойде ден, когато моите гърди ще бъдат пронизани от ножа на нихилистите.
Въпреки това Александър II не носеше със себе си никакво оръжие освен един бастун и един револвер. Така той се разхождаше замислен из парка. Мислеше за лошата съдба на своя брат Константин, за жена му Хела, която още не бе намерена.
Разхождайки се така, потънал в мисли, изведнъж той се спря, като чу човешки глас.
— Има ли някой тук? — извика Александър II, като извади револвера си.
Листата на храсталака се разтвориха и се показа една човешка глава.
Александър не се уплаши никак. Човекът, който стоеше отпреде му, не можеше да бъде убиец.
— Какво желаеш? — запита царят.
Непознатият се засмя странно.
— Ако не отговорите на въпроса ми, ще стрелям.
— Толкова ли съм се променил, та моят цар не може да ме познае?
— Това възможно ли е? — извика императорът, като се загледа в лицето на непознатия. — Ти ля си това, Иван Кардов?
— Както виждате, Ваше Величество — отговори бившият директор на полицията. — И за да ви докажа, че не съм дошъл с някои лоши намерения, ето ме на колене пред вас. И ако сега не ми повярвате, то тогава стреляйте.
— Това не е необходимо — каза императорът. — Аз виждам, че не сте се скрили тука с лошо намерение. Слушайте! Чудно ми е как така се явявате пред очите ми, когато сте изпаднали в немилост пред мене?
— Въпреки това не е лошо да ме изслушате — каза натъжен Кардов. — Изслушайте ме и тогава ще разберете дали не трябваше да се явявам пред вас. Възможно е от тази среща да завися вашият живот!
— Моят живот! — извика императорът, като се намръщи. — Това заплашване ли е или припомняне?
— Дойдох за сетен път да спася живота ви, Ваше Величество.
Александър мълком погледна пред себе си. Имаше винаги доверие на Иван Кардов, признаваше способностите му, обаче той бе сега в царска немилост. Иван Кардов бе най-верният му посланик.
— Преди всичко — каза императорът, като се обърна към Кардов — кажи ми как си могъл да влезеш в парка?
— Затова трябва да благодаря на полицейските си връзки, понеже всички пътища, Ваше Величество, са ми познати.
— Вие сте много опасен човек за нас — каза царят.
— Ако ме считате за ваш враг, тогава е така, но ако ме имате за ваш приятел, аз мога да ви бъда много полезен.
— За това не ще спорим сега, но кажете ми защо дойдохте при мене? Да не би животът ми да е в опасност?
— Не само че сте в опасност, Ваше Величество, но тя е вече на прага. Вашият живот е три четвърти загубен. Нихилистите са взели твърдо решение да ви убият.
— Не ще им се удаде това, както беше и последния път в зимника. Бог е по-силен от нихилистите, той ме пази.
— Ваше Величество, не се уповавайте само на Бога, защото на всекиго е отредена минутата на смъртта.
— По какъв начин искат да ме убият?
— По това не мога точно да ви осветля. Убиецът ще хвърли бомба в каляската ви и ако не успее, ще се вмъкне под леглото ви. А ако пак не успее, ще намери трети начин. Този път, Ваше Величество, нихилистите ще действуват по-сигурно, отколкото досега.
— Можете ли да ми кажете още някои пример? — запита иронично императорът.
— Мога, по мисля, че не е необходимо.
— Откъде знаете всичко това? Само един нихилист може да знае подробностите на техния план.
Кардов, учуден от въпроса, се засмя.
— Вие казвате, Ваше Величество, че само един нихилист може да знае това! Това е истина, за да разбере човек намеренията им, трябва да бъде нихилист.
— Да не сте и вие нихилист? — каза императорът, като се подпря на едно дърво.
Кардов се двоумеше да каже истината в очите на императора. След малко той решително се приближи до него и каза:
— Да, Ваше Величество, аз станах нихилист.
Императорът насочи револвера си в гърдите на Кардов и каза:
— Знам тогава, че сте дошли да ме убиете, затова не мърдайте от мястото си, защото ще стрелям. Вие добре знаете, че съм добър стрелец.