Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Всичко ми е ясно — каза Александър II. — Този човек е жертва на дълга си. Нихилистите са го убили, за да постигнат целта си. Разпитайте за семейството на убития — обърна се царят към изповедника. — И ми напомнете за това в Петербург.
В същото време се показа пламък в бараката.
— Вижте, Ваше Величество, къщата гори!
При светлината от пожара императорът видя адютанта си с още няколко войника.
Когато адютантът влизаше в бараката, той видя една мъжка фигура, която се мъчеше да се качи на тавана.
— Стой! Не мърдай! Ще стрелям! — извика адютантът, но фигурата се изгуби във вътрешността на къщата.
Войниците се втурнаха вътре и след няколко минути докараха Кардов вързан. За да заблуди преследвачите, той бе запалил бараката.
— Кой сте вие? — извика адютантът.
Кардов се изправи.
— Вие трябва, човече, да сте щастлив, че имате честта да заловите бившия директор на полицията Иван Кардов, настоящ нихилист и убиец на царя!
Адютантът насочи револвера си и извика:
— Напред!
След няколко минути Иван Кардов застана пред императора.
— Ваше Величество, този човек заловихме в онази барака, казва се Иван Кардов.
— Кардов? — извика императорът, като се втурна към вързания.
Кардов се засмя иронично.
— Наистина ли е той? Този ли е Кардов?
— Както виждате, Ваше Величество…
— Признаваш ли, нещастнико, че желаеше да извършиш атентат?
— Много съжалявам, че не успях.
— Ще пазите този човек добре — каза императорът на войниците. — И ще го закарате в Петербург. Ще отговаряте за него с главите си. Аз мога и сега, Кардов, да те убия, но няма да го сторя. Ще те изпратя в Сибир, където ще работиш най-тежката работа. Но преди това ще издам заповед да ти отсекат краката. Нека всички видят как наказвам предателите си. Това е моето желание.
Кардов не мърдаше, само очите му бяха широко отворени. Той не вярваше, че императорът щеше да го осакати.
— Милост! — извика Кардов.
— Милост ли? Тази милост ще подириш в Сибир!
По даден знак от императора Кардов бе отстранен.
След десет минути влакът тръгна.
Александър II стоеше до болната княгиня Хела.
XCI. МЕЖДУ ВОДАТА И ОГЪНЯ
На другия ден след спасяването на Бетина Пал и Мортиго намериха Бакунин, когато чертаеше план на къщата на Тимур.
— Какво правиш? — попита го Пал.
— Какво правя ли? Трудя се по разказа на Бетина да направя плана, та да можеш да отидеш при Елисавета. Понеже първият опит не излезе сполучлив, то сега трябва с насилие.
— Какво е това?
— Снощи Бетина ми разправи, че цялата градина на Тимур ефенди е обградена с голяма стена. След като се прескочи, отива се по най-късия път до харема. Ще остане да се премине и водата. Страхувайки се от пожар, Тимур ефенди е заградил всичко с вода, която при необходимост се пуска. Има опасност Тимур да пусне водата и да ни остави. В благоприятен случай аз ще мога да се промъкна до стената на Елисавета, като се намокря само до колене. Виждаш ли, Пал, този е само пътят, по който можем да стигнем до Елисавета, според Бетина. Голяма опасност, както виждащ, няма. Ще отидем и тримата в градината. Аз и Мортиго ще почакаме вътре, а ти ще отидеш в харема при Елисавета. Ако някой ти се изпречи на пътя, много-много не му мисли.
— Чудесно! Трябва да чакаме да се стъмни.
— И аз искам по-скоро да се свърши това — каза Бакунин, — понеже искам по-скоро да отидем в Долината на блаженството.
Вечерта, когато се мръкна, Бакунин, Пал и Мортиго влязоха в градината на Тимур ефенди. Около градината имаше ров, пълен с вода. Един подир друг и тримата преминаха водата.
Щом стигнаха до стената, те пробиха с голяма мъка една дупка.
— Сега — каза Бакунин на Пал — трябва сам да отидеш. Нека Бог ти помогне! Ние ще те чакаме тука.
Без да каже нищо, Пал стисна ръцете на приятелите си и се промуши през дупката. Той стигна до басейна е водата. Водата не бе дълбока — достигаше до колене. Толкова тъмно бе, че не можеше пръст да се види. Пал достигна до няколко железни тръби, в които течеше вода. Той се приближи до стълбите на къщата. Извади ножа си, преди да почне да се качва по тях.
„Ако се случи нещо лошо и трябва да умра, не ще се предам така лесно.“
Щом се изкачи по стълбите, той влезе в една тъмна, но добре наредена стая. Като излезе оттам, озова се в един дълъг коридор, който слабо се осветяваше от висящо кандило. Нямаше никого в коридора. Той се спря пред една вратичка и почна да се ослушва. Чу правилното дишане на Елисаветиния пазач, въоръжен със сопа.