Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Глупак! Напротив, аз искам да падна на колене пред него и да искам милост.
— Знам, че ти не ще сториш нищо зло, затова ще ти съобщя 5 часа преди отпътуването.
— Пет-шест часа е малко. Необходимо е най-малко осем часа по-рано да зная. Разчитам на обещанието ти.
— Добре, бъди сигурен, че ще те уведомя. Засега сбогом и не забравяй 30-те рубли.
— Тебе ще те предам, цар Александре, за 30 рубли, както Исуса Христа предадоха за 30 сребърника.
XC. В СМЪРТОНОСНИЯ ВАГОН
Изповедникът на царя Евстатий се намираше в царската стая, в която имаха достъп само приятелите на царя. Той гледаше засмян императора, който беше станал и му разправяше нещо много интересно.
— Повиках те, отче, да ме изповядаш, тъй като съм сигурен, че не ще преживея още един месец. Този път нихилистите са планирали пак нещо против мене. Сега 17 души са се обрекли да ме погубят и ако те не успеят, то осемнадесетият ще сполучи. И затова те повиках, да ме изповядаш, за да мога да се оправдая пред Бога за греховете, които съм сторил.
— Никога, Ваше Величество, не съм ви виждал така страхлив, както днес — каза Евстатий, като клатеше състрадателно глава. — Вие всякога сте се противопоставяли неустрашимо на смъртта.
— Чувствувам, че е дошъл краят ми. — Александър II падна на колене пред изповедника. Всемогъщият руски император бе коленичил пред това малко човече в черно расо. Той толкова тихо шепнеше, че дори самият брат Евстатий не можа нищо да чуе. След това той стана, взе нафора и погледна наоколо.
— Така, сега съм спокоен и ако нещо ми се случи, ще бъда готов за смъртта.
— Защо се отчайвате, Ваше Величество, защо не арестувате враговете си?
— Аз не зная кои са моите неприятели. А даже да ги знаех, те не са един, а хиляди.
— Тогава опитайте да се успокоите е молитва. В катедралната църква в Москва се намира чудотворната икона. Идете там, коленичете пред нея и тя ще ви даде такава сила — да познавате нихилистите. Според слуховете тя лекува всякакви болести. Пред тази икона е коленичил вашият прадядо, великият Петър.
— Този съвет, отче, много ми се нрави — каза Александър, като се разхождаше нагоре-надолу из стаята. — Слушал съм за тази чудотворна икона. Обещавам ти, че ще отида.
— Както изглежда, вие решихте и ще отпътувате?
— Ще наредя да се приготви специален трен. Вие ще ме придружите.
Евстатий се поклони ниско, после се ръкува с императора и отиде в стаята си. Седна на масата и написа няколко писма. После етапа и бавно закрачи.
„И аз се залових с опасната игра, но какво трябваше да правя, когато интересите ми изискват това, за да укрепя положението си? Александър ще отиде на богослужение вън от дворцовата капела. Остава сега да подредя играта. Щом дойде в църквата и застане пред олтара, да подготвя един човек, в когото имам пълно доверие. На въпроса кой му е най-големият неприятел лицето трябва да отговори: брат му Константин — Великият княз. Аз трябва да скарам братята, понеже великият княз е мой враг.
Ако пък не успея да скарам братята, и аз ще пропадна като Иван Кардов. Надявам се, че работата не ще стигне дотам. Действително играта е много опасна, но аз ще победя.
Александър ще се моли в църквата, той ще се увлече в гореща молитва, а аз ще се погрижа да се пръснат разни упоителни миризми. Всичко това така ще го замае, че той не ще разбере, че тази игра е наредена от неговия изповедник.“
След като размисли добре, той запечата писмото и го даде на един верен слуга да го занесе в Москва.
На три часа от Москва, там, където най-много извива линията, се намира една ниска селска къща. Тази малка къщичка или колиба е отдалечена На 20 крачки от линията и е така изложена, че всеки минаващ влак може да се види.
Понеже императорът пътуваше по-често от Петербург за Москва, бяха назначени по линията по-доверени лица, които бяха по-добре възнаградени от тези на другите железници. Такъв чиновник беше Григорий Торгоев, храбър войник, който често бе проливал във войните кръвта си за царя.
В последната война Торгоев бе тежко ранен, остана инвалид, бе назначен пазач на железния път и бе много доволен. Той не бе женен и добре си живееше в къщичката. Недостатъкът му бе, че обичаше много парите — желаеше да събере повече пари и да ги завещае на племенника си, който бе на военна служба.
Един ден старият Григорий получи една червена книжка, на която бяха написани следните думи:
„Съобщава ви се, че утре Негово величество ще мине със специален влак край вашата барака за Москва.