Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Пал влезе полека в стаята и без да иска, стъпи на гърдите на пазача, който го загледа плахо, пробуден от сън.
— Казвай скоро къде е Мирза или ще те убия! Ще казваш ли? — извика Пал, като го раздруса.
— Не смея, защото Тимур ще ме убие.
— Ако не ми кажеш, аз ще те убия.
— Красивата робиня Мирджа, рускинята, се намира в съседната стая.
— Има ли друг някой там?
— Само един роб.
— Да не лъжеш? — извика Пал.
Робът го погледна така жално, че Пал нямаше нужда от повече уверения. Не искаше да го убие, само свърза ръцете му и запуши устата му с кърпа.
След това той се отправи към посочената от негъра стая. Вратата не бе заключена, той отвори тихо и влезе. Стаята бе осветена от едно кандило.
Пал се учуди, като погледна леглото, което се намираше в тази стая. На копринената постелка лежеше сестра му, която той толкова отдавна не бе виждал. Стори му се, че лежащата бе най-красивата жена на света.
Пал се приближи полека. Когато искаше да простре ръце, за да я прегърне и да я повика, той видя един негър, изтегнат на пода. До него имаше дълга пушка.
Пал искаше да стори с него, каквото и с първия, но той сграбчи пушката. Пал нямаше време за губене. Той промуши гърдите на негъра, който въздъхна и падна на земята.
Елисавета се стресна от съня си.
— Какво става тука? — извика уплашена тя.
— Тихо, сестро, аз съм — каза Пал.
— Хуго, ти ли си? — извика тя и падна в прегръдките му.
— Позна ли ме, Елисавета?
— Сънувам ли или наистина си ти, Хуго? Ти си дошъл да ме спасиш, нали?
— Да! Само бързай, нямаме време да се разговаряме сега, времето ни е скъпо. После ще си приказваме за всичко.
Пал я улови за ръцете и излезе от стаята.
Лежащият негър ги гледаше с изцъклен поглед, но Хуго не му обърна внимание.
Те пристигнаха благополучно до първия басейн.
— Как е татко? — попита Елисавета.
— Татко ли? Не зная — не ме питай, гледай сега да се спасиш.
След малко се чу гласът на роб, който викаше господаря си да улови крадците.
Всички в къщата станаха.
— Напред! — извика Пал. — Трябва да бягаме в градината, където ни чакат приятелите.
Колкото и да бързаше, Пал не можеше много да напредва, понеже товарът не му позволяваше.
Измина доста време, докато намери изхода, защото бе много тъмно.
Същата нощ Тимур ефенди още не беше си легнал. Той седеше на писалището и пресмяташе годишните си приходи и разходи.
Той стана от масата и почна да се разхожда из стаята.
— По дяволите, тази година имам дефицит от 3000 рубли — каза Тимур и затвори книгата със сметките. — Днес съм лошо разположен. Ще отида при Мирза, това не ще й бъде никак приятно и ще ме отблъсне, но този път нищо не ще й помогне.
Той взе едно фенерче и излезе от стаята.
Навсякъде беше тихо — като че никой не живееше там. Когато богатият персиец пристигна до харема си и се канеше да вдигне завесата, чу глас, който викаше за помощ. Той се уплаши много и от страх изпусна фенерчето, което носеше, на земята. То се счупи на парчета, а газта в него се подпали и запали завесата.
След малко цялата сграда пламна.
— Пожар, пожар! — викаше Тимур и изтича в харема.
От виковете на Тимур настана паника: жените тичаха уплашени в разни посоки.
— Бързо отворете тръбите, за да се пусне водата! — извика Тимур.
Заповедта бе веднага изпълнена.
Когато Пал и Елисавета стъпиха в басейна, те почувствуваха, че водата все повече се увеличава. Стигаше до гърдите им.
Пал отчаян гледаше как водата расте.
— Ние сме загубени, Елисавета — каза той.
— Загубени? Нима ще умрем?!
— За да не паднеш пак в ръцете на този персиец, аз ще те убия.
— Това ще е по-добре за мене — отговори Елисавета, като разкри гърдите си.
Той целуна сестра си и когато издигна ножа, за да я прободе, почувствува, че водата е почнала да намалява. Понеже пуснатата вода бе много, тя проби едно място, откъдето започна да изтича и след малко стигна до колене.
В светлината на пожара Пал можа да види изхода и след малко и двамата бяха там.
Тимур ефенди едва се спаси от пожара, подпомогнат от един храбър негър. Той въздишаше тежко и се окайваше за загубата на своите жени. Виковете му от скръб по Мирза достигнаха до двамата бегълци, които ускориха бягството си.
— Да бягаме, защото те са десет срещу един — каза Бакунин.
Качиха Елисавета на кон, те също възседнаха другите коне и се втурнаха в галон към планините.
Пътят бе труден, но въпреки това те стигнаха благополучно до Алтайските планини. Там се разделиха с Мортиго, а Пал, Елисавета и Бакунин продължиха пътя си.
— За да постигнем мечтата си, нека побързаме към Долината на блаженството.