Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Императорът не отговори нищо, а стана и почна да се разхожда из вагона.
— Колко е часът?
— Четири без няколко минути — каза адютантът.
— Скоро ще се видят кубетата на църквите в Москва.
— След малко ще сме в Москва — каза Евстатий. — Трябва да благодарим, че пътуването ни излезе благополучно.
Изведнъж локомотивът издаде особен сигнал и началникът на трена извика високо.
Всички във вагоните станаха.
— Какво има? — извика императорът.
Тренът спря.
— Да не сме на някоя гара? — каза Александър, като изтича до прозореца.
В същата минута началникът скочи от трена и като зае служебна поза пред императора, му каза, че причината за спирането на влака бил един човешки труп на линията.
— Човешки труп? — запита учудено царят.
— Една жена, Ваше Величество, която турила нарочно главата си да я отсече тренът.
— Отдръпнахте ли я?
— Изпратих двама от служителите да я вдигнат.
— Доведете я тука да я видя — каза императорът, като излезе от вагона.
След малко всички се събраха под едно дърво и само гласът на императора се чуваше.
Нека се върнем няколко минути по-рано, в момента, когато Кардов остави пакета на релсите.
Когато Кардов се върна в бараката, от близкия храсталак се показа една млада женска фигура. Това бе великата княгиня Хела, която цяла Русия търсеше. Тя беше избягала от лудницата, където я бе завел свещеникът Неандрович по желание на пустинника. Лудницата бе затворена. Доктор Калчев сам бе полудял. Колегите му, които констатираха болестта, казаха, че лудостта е следствие на падане от стълбата! След това не бе възможно по-нататъшното съществуване на болницата и когато пренасяха болните в друга болница, Хела избяга.
Тя тичаше по шосето, докато стигна до трупа на пазача. Като бутна трупа, ужасно се изплаши.
— Кръв, кръв! — извика тя и коленичи до трупа. — Това е великият княз, това е Константин. Трябва да са убили него вместо мене, понеже не са могли да ме намерят. Константни е мъртъв и аз не трябва да живея повече — каза тя и изтича към железопътната линия.
Щом стигна до линията, много се зарадва. Тренът не бе още минал.
— Ето, тренът иде, моят годеник пристига! Приеми ме в обятията си!
После тя положи главата си на релсите. Тренът летеше с голяма бързина. Чуваше се вече тътенът на колелата. Влакът бе само на 30 крачки от нещастницата. Между нея и влака се намираше пакетът с динамита.
Машинистът случайно погледна, видя лежащата Хела и моментално спря влака.
Служащите по заповед на началника на трена отмахнаха Хела настрана. Един от прислужниците донесе свещ.
— Ранена ли е някъде? — запита императорът.
— Никак, Ваше Величество.
— Да не е отровена?
След като императорският лекар прегледа болната, каза на царя, че тя ще се свести.
Императорът погледна припадналата и изведнъж се отдръпна.
— Сънувам ли или това е същото лице! Тази жена е… великата княгиня Хела — каза Александър II.
— Нима така трябваше да се намери великата княгиня? Тя навярно не знае що върши — каза изповедникът.
— Вдигнете бързо княгинята и я занесете в купето! — заповяда императорът.
След малко Хела бе в купето, където отвори очите си.
— Хела! — извика императорът.
— Аз не съм Хела — каза разтреперана Хела, — аз съм ангел Божий.
— Бедни братко, нима такава трябва да ти я върна?! Мислите ли, че може да се излекува? — обърна се императорът към лекаря.
— Тя е толкова слаба, че подобно нещо не може да се мисли — каза лекарят.
— Бедната! — каза императорът, като я помилва по златната й коса. — Къде ли се е лутала и къде ли е намирала храна да живее? — каза тихо той.
В това време се чу голям шум около вагона и преди императорът да запита какво има, един от прислужниците влезе във вагона и му подаде пакет.
— Благодарете на Бога, че се спасихте от явна смърт!
— От смърт ли? Защо?
— Този пакет е пълен с динамит и ако бяхме изминали още 10 крачки, щяхме всички да станем жертва.
— Благодаря ти, Боже, че изпрати Хела да ме спаси от смъртта! — каза набожно императорът, като вдигна ръце към небето.
— Повредена ли е линията?
— Да, Ваше Величество — отговори началникът на трена. — Ще ви моля да почакате, докато прегледаме целия път. Изглежда, че се е случило нещо на стария Торгоев, понеже го няма.
— Добър чиновник ли е Торгоев?
— Аз гарантирам за него, Ваше Величество. Той е един от старите войници на генерал Кнудзон.
— Прегледайте тогава цялата околност. Господин адютант, разпоредете!
Адютантът се отдалечи и тръгна да обикаля с 4–5 души околността.
Изведнъж се чу сигнал. Войници, които бяха отишли наляво, донесоха един труп. След малко трупът на Торгоев беше пред императора.