Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Точно така, сър.
Той се обърна и маркира точка на грубата карта, долу ниско на дъската, може би на разстояние стотина мили.
— И ние мислим, че те ги строят тук, в град, наречен Мастингс. От морето към него води дълъг тесен залив и там вече е имало условия да се строят по дузина кораба едновременно. Предполагаме, че сега възможностите са разширени.
— Предполагате? — попита Арнос.
— Това е хипотеза, сър, но всичко се вписва много добре. Канимите поставиха отбранителни позиции на входа на залива и потапят или залавят всички кораби, насочили се към Мастингс. Патрулите им в този район са тройно повече от където и да е другаде, а основната част от техните войски е разположена някъде в този район. Трудно е да се установи точно, защото те забраняват на всички алеранци да влизат в града, с изключение на корабостроители или дърводелци, които са принудително взети да работят.
— Тогава как разбрахте, че основната част от войските им са там? — попита Арнос.
— Посредници в доставките на храни, сър — каза Тави. — Или Мастингс е населен с огромен брой каними, или жителите му са решили да изоставят живота на морско пристанище и да се заемат с търговия с едър рогат добитък.
— Кораби — промърмори капитан Налус отново. — Какво ще правят с проклетите кораби?
Тави отговори:
— Канимът Сари, който първоначално ръководеше инвазията, заповяда корабите им да бъдат изгорени веднага след като слязоха на брега. Сиянието на пожарите над Фаундърпорт се виждаше на пет мили наоколо.
Арнос се почеса по брадичката, докато изучаваше грубата карта.
— Корабите ще им дадат няколко възможности, които в момента нямат — каза той. — Те ще могат бързо да се движат нагоре и надолу по брега, кучетата могат да плават. Ако построят достатъчен брой, те ще могат да придвижат всичките си сили, за да подкрепят Калар на юг или да ни накарат да бягаме в кръгове тук.
— Или, сър — каза Тави. — Те могат… да се приберат у дома.
Арнос хвърли пълен с неверие поглед на Тави.
— Възможно е, сър. Повечето каними в Алера не искат да се установяват тук. Точно затова Сари трябваше да изгори корабите. С тях има деца и жени, за които също трябва да мислят. Те искат същото, което всеки от нас би искал в подобна ситуация — сви рамене Тави. — Те искат да се приберат у дома.
Арнос просто гледаше Тави, без да казва нищо.
Тави стисна зъби. Хитрият сенатор му осигури достатъчно въже, за да се обеси сам на него, и Тави го осъзнаваше, но също така знаеше, че трябва поне да опита.
Затова той си пое дълбоко дъх и продължи да настоява:
— Имайки предвид как конфликтът е спрял през последните няколко месеца, тук имаме възможност.
В стаята се възцари абсолютно мълчание, докато накрая Арнос учтиво не попита:
— Каква възможност?
Късно беше да спира сега.
— За преговори — каза Тави.
— Преговори — каза Арнос. — С канимите.
— Сенаторе, ние искаме канимите да си тръгнат. Има вероятност самите те да искат да си тръгнат. Аз мисля, че си струва да проучим тази възможност.
— Преговори — повтори сенаторът. — С канимите.
— Те имат посланик, сър — каза Тави. — Алера вече е преговаряла с тях преди.
— Посланикът, който командваше отряд канимски воини и обучени животни в самото сърце на столицата и се опита да убие Първия лорд, да — съгласи се Арнос. — Посланикът, който в момента е в затвора в очакване на екзекуцията.
— Съд — каза сър Сирил с много мек глас. — В очакване на съд. Вината му не беше доказана.
Арнос хвърли насмешлив поглед на Сирил.
— Неговите войници. Неговите хора. Дори и да не го е планирал, той е трябвало да знае за това и да го спре. Във всички случаи той носи вината.
— Все пак това може да е възможност, която си струва да се обмисли.
— Ясно — каза Арнос тихо. — След като канимите нахлуха, убиха хиляди алеранци, лишиха от домове стотици хиляди, изгориха няколко града и се съюзиха с бунтовника с цел да го издигнат на престола, ние трябва… какво? Да им дадем подслон и храна, докато сами строим кораби за тях? Да напълним тези кораби с храна и подаръци? И след това да ги изпратим у дома с най-добри пожелания?
— Сър — започна Тави.
— Дори виждам ползите — продължи Арнос. — Те се връщат у дома и разказват, че цялата раса алеранци е толкова страхлива и слаба, че ние не само не сме успели да защитим собствените си земи от тях, но и сме били толкова уплашени, че сме им платили, за да ни оставят.