Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Сериозно ли говорите?
— Напълно. Повечето хора смятат, че за създаването на атомна бомба е необходим мегапроект със съответните съоръжения и огромни средства, като проекта „Манхатън“ например. Абсолютно погрешно мислене. В интернет има инструкции как да се направи такава бомба, както и в някои специализирани издания, които могат да се намерят във всяка по-голяма библиотека. Остава само да се прочетат.
— Извинете, но едва ли е толкова просто…
— Е, има известни трудности, разбира се — призна тя. — Но в общи линии създаването на атомна бомба наистина е лесноосъществимо. И за да добиете представа, ще се опитам да ви обясня. Има два типа атомни бомби. Едната е от плутоний. Предпочитана е от военните заради възможността да бъде вложено изключително малко количество вещество — това я прави миниатюрна.
— Като руските бизнес куфарчета.
— Точно така. Бомбата от Нагасаки например е била от плутоний. Но подобно устройство поставя ред въпроси. На първо място, самото производство. Плутониевата бомба се задейства от имплозионен заряд, което изисква много сложно и точно инженерно изпълнение. Освен това плутоният е много труден за обработка заради високата си радиоактивност. Достатъчно е да вдишаме съвсем нищожно количество от този елемент, за да умрем.
— А аз си мислех, че производството на ядрено оръжие е детска играчка, както казахте… — отбеляза Томаш.
— Това действително е така — увери го Ребека. — Но нито една терористична група не би се захванала с производството на плутониева бомба заради трудностите, които току-що изредих. Винаги биха предпочели уранова бомба, от типа на използваната над Хирошима. Става въпрос за устройство, при което се използва високообогатен уран, съдържащ над деветдесет процента изотоп U-235. Ако имаме на разположение високообогатен уран с този изотоп, бихме могли да сглобим атомна бомба, където и да било, дори и в гараж.
— Шегувате се… — каза професор Косуърт.
— За съжаление, не. При наличието на високообогатен уран конструирането на устройството наистина е детински просто.
— Да, но боравенето с високообогатен уран изисква специална подготовка — аргументира се Томаш. — Не трябва да забравяме, че все пак работим с радиоактивен материал. Доколкото знам, това не се прави в гараж!
— Достатъчен е гараж — повтори Ребека категорично. — Вижте, какво точно представлява високообогатеният уран? Природният уран се състои от три изотопа: U-234, U-235 и U-238. За военни цели се използва U-235. Проблемът е, че при извличането на урана от рудата съдържанието на този изотоп е по-малко от един процент. В природно състояние уранът е съставен най-вече от изотопа U-238. Необходимо е да се обработи в центрофуги, така че да се отдели U-238 и да се получи по-висока концентрация на изотопа U-235. Разбирате ли?
— В това ли се състои обогатяването?
— Да. Обогатяването е процес на увеличаване на процентното количество на изотоп U-235. И това е единствената сложна част от производството на атомната бомба. Извлеченият от рудата уран се раздробява и накисва в серен окис, в който единствено оцелява чистият уран. Този чист уран се суши и филтрира, докато се превърне в жълта маса, наречена „жълт кейк“. Този прах се подлага на високи температури в газова среда, при което се получават газообразни съединения, които после се прехвърлят в ултразвукови ротационни машини, наречени центрофуги. При въртенето изотопите се отделят поради разликата в тежестта, като най-тежкият, U-238, се изхвърля извън центрофугата, а най-лекият, U-235, се концентрира около оста. Този газ преминава от центрофуга в центрофуга, като при всяка стъпка се извлича все повече U-235. Този процес изисква около хиляда и петстотин работещи центрофуги в продължение на една година, докато се извлече достатъчно количество чист U-235, за да се достигне критичната точка на детонацията. Тогава този газ се превръща в метален прах, наречен уранов окис, и накрая в сив метал, обикновено с формата на яйце. При докосване установяваме, че е студен и сух. Достатъчни са…
— При докосване ли? — попита Томаш. — Нима този уран не е радиоактивен?
— Разбира се, че е радиоактивен — потвърди тя. — Но е слабо токсичен. Високообогатеният уран е толкова токсичен, колкото… колкото, да кажем, е оловото. Ако човек вдиша или погълне частици от този елемент, ще се почувства зле, разбира се, но дотам. Високообогатеният уран е умерено радиоактивен, което означава, че може да се работи с него без ръкавици и дори да се пренесе в най-обикновена раница. При минимална защита дори няма да бъде засечен от детекторите на радиация, разбирате ли?