Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Вярвате ли, че тези оръжия са на сигурно място и се съхраняват както подобава? — попита интервюиращият.
— Съвсем не — отвърна Лебед. — Изобщо не е така.
— Лесно ли би било да се открадне някое от тях?
— Те са с размери на малка мъжка бизнес чанта.
— Възможно ли е да се сложи някоя от тях в такава чанта и да се излезе с нея?
— Самата бомба има форма на такава мъжка бизнес чанта. Всъщност тя самата е чанта. Може да се пренесе. Но може и да я сложим в друга, ако поискаме.
— Но тя самата е като чанта.
— Да.
— Бих могъл да се разходя из улиците на Москва или Вашингтон, или Ню Йорк и всеки ще си помисли, че нося просто една чанта?
— Да, несъмнено.
— Лесно ли може да се активира?
Лебед помисли за момент.
— Ще са достатъчни двадесет-тридесет минути.
— Но не са необходими тайни кодове от Кремъл или такива неща?
— Не.
— Искате да кажете, че известен брой бомби са изчезнали и никой не знае къде са?
— Да. Повече от сто.
— Къде се намират сега?
— Някъде из Грузия, Украйна, балтийските републики — кой знае… Някои може да са извън тези страни. Достатъчен е един човек, за да взриви подобно ядрено оръжие, един-единствен човек.
— Твърдите, че това оръжие вече не е под руски военен контрол…
— Твърдя, че повече от сто такива оръжия от общо двеста и петдесет не са под контрола на военните в Русия. Не знам къде се намират. Не знам дали са били унищожени, или се съхраняват някъде, дали са продадени, или откраднати. Не знам.
Белами изключи DVD системата и образът на плазмения екран изчезна.
— Мисля, че заявеното в интервюто е показателно за мащабите на проблема, пред който сме изправени — каза той, сядайки отново на мястото си. — Уместно е да отбележим тук, че след интервюто на генерал Лебед руски правителствен говорител обяви, че такива оръжия никога не са съществували и че наличните били унищожени. — Усмихна се със сарказъм. — Забелязва се известно противоречие, нали? Първо казват, че подобни оръжия никога не е имало, а после твърдят, че вече били унищожени, което ще рече, че все пак ги е имало.
В Залата на Големия съвет настъпи тишина. Томаш не беше сигурен, че е осъзнал смисъла на чутото.
— Смятате, че изчезналите оръжия са попаднали в ръцете на терористите? — попита той.
— Възможно е — потвърди Белами. — Но важното в това интервю е, че думите на съветника на президента разкриват колапса в системата за сигурност в Русия. Може атомните бомби в бизнес чанти да не са попаднали в ръцете на терористи, но друга може и да са попаднали. Не забравяйте, че руският арсенал възлиза на някъде между четиридесет и осемдесет хиляди бойни глави. Как можем да сме сигурни, че при съществуващата корупция всички са на безопасно място? И после има друго, не е само корупцията, но и лаксизмът57. Американски инспектори през 2001 година докладват, че когато пристигнали в склада за съхранение на такива оръжия, намерили вратата отворена!
— Gott im Himmel!58 — прошепна мъж, който дотогава не се беше обаждал, явно германец.
— Този въпрос наистина е изключително сериозен — наблегна Белами. — Между другото, нещата като че се подобриха в Русия и отново се наблюдава затягане на дисциплината. Добре е също да припомним, че ядрените оръжия се нуждаят от поддръжка, за да функционират. Много от тях са защитени с електронни кодове. Не искам да кажа, че няма опасност от кражба. Този риск продължава да съществува, разбира се, но в изследването ни са посочени по-внушителни рискове.
— По-внушителни ли? — учуди се професор Косуърт. — Good Lord!59 Какви по-големи рискове може да има от това терористи да откраднат… атомна бомба?
Разговорът беше прекъснат от женски глас, който долетя откъм вратата.
— А защо терористите сами да не си направят атомна бомба?
Всички глави се обърнаха натам, опитвайки се да разпознаят новодошлата.
— Ребека! — извика с облекчение Белами. — Закъсняваш!
С черно бизнес куфарче в ръка към масата се приближаваше момиче с късо подстригана и толкова руса коса, че приличаше на слама. Имаше големи сини очи, блестящи и изразителни, и сочни като ягоди устни. Носеше жълт пуловер и светлосини дънки, които прекрасно отиваха на косите и очите й.
57
Безразличие към нравственото. — Б.р.
58
Боже милостиви! (нем.). — Б.пр.
59
Господи милостиви! (англ.). — Б.пр.