Божият гняв

— Безспорно — гарантира учителят. — Но нека се върнем на въпроса за възникването на ислямските закони, защото това е много важно. Представи си сега, че се налага да се произнесе някакво правно решение… фатва. Какво бихме направили? В случаите, когато Свещеният Коран не представя пълно решение на съответния въпрос, Айша си припомняла някоя сунна — пример от живота на Мохамед, мир нему, — която отговаряла на конкретния случай. Но представи си, че не се сещала за подобен епизод, не намирала никакъв подходящ хадис. Как постъпвала тогава? Насочвала човека да говори с Абу Обайда например. Може той да се досещал за някой уместен хадис. Ако и на Обайда нищо не му хрумвало, препращал към Абу Бакр.

— А ако и халифът не намирал отговор?

— Е, тогава се свиквал съвет, където въпросът бил поставян за разрешение от онзи, който може да си спомни нещо такова от живота на Мохамед, мир нему. Ако и тогава никой не се произнасял по въпроса, съветът вземал решение, но винаги в духа на Свещения Коран или на сунната.

— Това не е ли иджма?

— Да, тези решения се наричат иджма. С други думи, висшият извор на исляма е Свещеният Коран. Ако Свещеният Коран няма отговор, прибягваме до ахадис, които разказват епизоди от живота на Пророка, мир нему, и вземаме някоя сунна, отговаряща на случая. Когато не намираме отговор в ахадис, мъдреците издават иджма, вдъхновена в Свещения Коран или в сунната.

— Но това е било още по времето, когато хората, които са познавали Пророка, са били още живи. Как се издава днес една иджма?

— По същия начин, чрез съвета на мъдреците — отвърна Айман. — Днес много от иджмите се произнасят от Ислямския съвет за изследвания, който се събира тук, в Кайро, в Университета „Ал Ажар“.

— Нашият университет?

— Да, нашият „Ал Ажар“ е най-престижният ислямски университет, нима не знаеш?

— Как да не знам? — възкликна Ахмед, почувствал се изведнъж горд. — И ние сме към него…

— Нашето медресе е към „Ал Ажар“, така е.

Усмивката се задържа известно време на лицето на ученика, но веднага му хрумна друг въпрос.

— А как можем да сме сигурни, че решенията на тези мъдреци са винаги правилни, господин учителю?

— Е, тъкмо в това е проблемът — призна учителят Айман с внезапно помръкнал поглед. — Ислямският съвет за изследвания е под влияние на правителството и неговите иджми обикновено целят да се харесат на правителството, а не на Аллах. — Поклати глава. — Но така не може. Смятам, че уммата не може да се довери на тези мъдреци, които се интересуват повече от удобството, отколкото от истината. Има други мъдри хора, чиито иджми са по-верни на Свещения Коран или сунна.

— Кои са тези хора?