Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Колко е часът? — попита по-големият брат на Ахмед.
Бащата погледна часовника си. Оставаха четири минути до кръглия час.
— Новините са след четири минути.
Зачакаха около апарата, изгарящи от нетърпение. По телевизията продължаваха да рецитират Корана. Ахмед разпозна аятите на сура 2. Музикалната програма по радиото, която сякаш нямаше край, междувременно свърши и далечен, тържествен глас изпълни хола.
— Слушате BBC Лондон, предаване на арабски език.
Последва пауза, изпълнена с напрежение, и внушителният камбанен звън на „Биг Бен“ бавно отекна в тишината.
Гласът се разнесе отново.
— Почина президентът Ануар ал Садат. Египетският държавен глава днес стана жертва на атентат в Кайро. Все още няма сведения за извършителите, но…
Учебните занятия бяха подновени едва след седмица. Военното положение, въведено от Мубарак, накара Ахмед и цялото му семейство да си стоят вкъщи дни наред, както и по-голямата част от египтяните. В началото не се знаеше нищо за извършителите и мотивите на атентата, но два дни по-късно по телевизията съобщиха, че са установили самоличността на убийците.
— Кои са тези хора от „Ал Джамаа“? — попита Ахмед баща си по време на обяда, след като бяха изслушали новините.
— „Ал Джамаа ал Исламия“ — поправи го господин Бараках, изричайки цялото име на движението. — Те са радикали.
— Какво е това?
— Ама и ти, сине, не спираш с твоите въпроси! — отвърна баща му нервно. — Те са мюсюлмани, които държат да се прилага шериатът.
— Луди хора! — добави майка му, надвесена над тавата, за да отреже парче от овчето месо. — Луди за връзване!
— Млъкни, жено! Ти пък какво разбираш?
— Разбирам, че така нещата могат само да се влошат…
— Няма такова нещо! — отсече съпругът й, подавайки чинията си. — Мубарак с твърда ръка ще държи тия хора, ще видиш.
— Ами ако не стане така?
— Ако не стане… това наистина би могло да свърши зле.
— Да убият президента! — занарежда отново майка му, поглеждайки нагоре, сякаш се допитваше до Аллах. — Къде се е видяло такова нещо. Господи? Дано Всемилостивият всичко да оправи! Инш Аллах!60
— Сигурно си мислят, че сме в Америка! — възкликна баща му, готвейки се да налапа първото парче от овнешкото. — Там убиват президенти…
— Садат не трябваше да се спогажда с ционистите — обади се по-големият син, който беше стоял дотогава мълчалив. — Лошо направи!
— Вярно е — съгласи се господин Бараках, дъвчейки. — Президентът трябваше да е по-предпазлив. Не зачете уммата, нито мъчениците във войните срещу ционистите. Така си е.
— Садат си го просеше… — настоя по-големият му син. — Знаете ли какво изрекъл един от онези, които са стреляли по него? „Убих фараона!“
Баща му се разсмя.
— Фараонът ли? Добре го е казал!
Разговорът продължи оживено, но Ахмед вече не слушаше. Главата му се въртеше и умът му беше все там, при онова, което баща му беше казал за радикалите. Значи това са мюсюлмани, които искат да се прилага шериатът? И какво лошо има в това? шериатът е божият закон, даден от Аллах в Свещената книга. Ако „Ал Джамаа“ искат да прилагат божия закон, нима това не е справедливо? Главата на Ахмед беше пълна с въпроси и предположения, но той съзнаваше, че сега не е моментът да ги изказва гласно — в страната цареше атмосфера на страх, породена от смъртта на президента и чистката, предприета междувременно от вицепрезидента.
Най-добре беше да си мълчи.
Медресето отвори врати следващата седмица и Ахмед отиде на училище още първия ден. Усещаше, че няма да издържи дълго време да не говори — трябваше да разбере всичко. Главата му кипеше и се нуждаеше от незабавни отговори. „Може би ще ги открия в часа по религия“, помисли си той и с нетърпение зачака да започне урокът.
Когато учителят Айман се появи, забеляза, че по лицето му беше изписано странно изражение — радост и безпокойство се бяха слели в едно и той ту се усмихваше, ту в следващия момент се оглеждаше през рамо. Изглежда, страхът бе завладял всички и учителят не беше изключение. Напрежението стана осезаемо, но Ахмед вярваше, че урокът по религия щеше да му покаже пътя.
60
По волята божия; дай боже! — Б.пр.