Божият гняв

— Разбира се, че има. Как би постъпил, за да ги разрешиш?

Очите на Ахмед се замъглиха — нямаше отговор на този въпрос.

— Мислех си, че всичко е казано в Корана, господин учителю.

— Не — отвърна Айман.

Въпросът обърка Ахмед. Словото на Аллах беше записано в Корана. Нима би могло да се намери и на друго място?

— Тогава… тогава къде?

— Да се върнем назад, към времето на Пророка, за да разберем как е възникнал шериатът — подкани го учителят, кимвайки към постера с Кааба в Мека, сякаш фотосът щеше да ги пренесе в онази далечна епоха. — Винаги, когато правоверните са имали някакъв спор и не са знаели каква е божията воля, те са се обръщали към Мохамед, мир нему. Тогава пратеникът на господ получавал откровение от Аллах и давал отговора. Но случвало се Аллах да не изяви волята си. В тези случаи Пророкът сам решавал какъв отговор трябва да се даде. В сура 3, аят 32, Аллах казва: „Подчинете се на Аллах и на Пратеника!“. Същата повеля я има и на други места в Свещения Коран, нали?

— Да, господин учителю. Трябва винаги да се подчиняваме на бог и на Пророка.

— Така се запознаваме със закона на Аллах — чрез Светия Коран. И ако се случи да няма отговор в Светия Коран за някоя ситуация, трябва да попитаме Пророка.

Ахмед остана за миг замислен над онова, което учителят току-що беше казал. Законите са в Корана, а не в думите на Пророка. Когато имаме съмнения, обръщаме се към Мохамед. Размърда се неспокойно.

— Но, господин учителю, Пророкът не е между живите! — мотивира се той, разтваряйки ръце, за да изтъкне очевидното. — Какво правим сега, когато нещо не е достатъчно изяснено в Свещената книга?

— А! — възкликна Айман, вдигайки поучително пръст. — Добър въпрос! Точно с този проблем са се сблъскали първите правоверни, когато Пророкът отишъл в рая, Аллах да бди винаги над него.

— И какво са направили, за да го разрешат?

— Както знаеш, Пророкът си имал следовник, нали? Наследил го първият халиф, Абу Бакр. И винаги, когато се стигало до спор, хората се обръщали към Абу Бакр или към някой от другарите на Мохамед, които всички до един били свидетели на предходни решения на пратеника на бога, както и към Айша, втората му съпруга, или към Мааз ибн Джабел, Абу Хурайрах, Абу Обайда или Омар ибн ал Кхатаб. Другарите на Пророка били съдници и правели справки в Свещения Коран. Когато не намирали отговор в Свещената книга, прилагали онова, което Аллах повелил в сура 33, аят 21: „Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас“, както и в сура 4, аят 80: „Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах“. С други думи, Пророкът е пример за подражание. Ето защо се търсят ориентири в епизоди от живота на Мохамед, мир нему.

— Това са хадисите! — възкликна Ахмед със светнали очи. — Хадисите! Ето защо моллите в джамиите говорят винаги за хадис и за сунна…