Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Събличайки я с поглед, Томаш се възхити на женствените извивки, напомнящи виола, и малките вирнати гърди. В същия миг разбра коя бе тя.
— Извинявам се — каза Ребека с типичното за американците носово произношение. — Забавих се заради движението по Канале Гранде.
Беше жената огън, която Белами му беше обещал.
X
Тялото на Ахмед се полюшваше напред-назад под монотонния припев, с чиито звуци се мъчеше да свикне.
— „Но те вземат за лъжа Часа — заприпява звучно, рецитирайки все същите аяти от сура 25 за пети пореден път, — а ние приготвихме пламъци за онези, които вземат за лъжа Часа. И когато те ги зърнат отдалеч, ще доловят тяхната ярост и вой. И когато бъдат хвърлени там на тясно място, завързани, ще зоват за погибел. И ще им се каже…“
Млъкна.
Из къщата се разнесоха възбудени гласове. Наведе се към затворената врата на стаята, мъчейки се да долови приглушените звуци. Идваха от хола, установи той. Беше гласът на баща му. И на майка му. Дали не се караха отново? Това нямаше да свърши добре, помисли си мрачно — след малко баща му щеше да набие майка му. Не можеше да издържи още една такава сцена, но в момента, в който понечи да си запуши ушите, дочу още гласове. Отново наостри слух. Какво беше това? Чуваше… чуваше и братята си, всички обсъждаха нещо много възбудено. Какво ставаше, за бога?
Поколеба се. Седеше на пода, с Корана пред него, поставен на курси — сгъваема дървена подпора, която улесняваше четенето и най-вече позволяваше Свещената книга да стои на коленете му в подобаваща благоговейна поза. Но гълчавата наруши рецитирането, поради което той затвори Корана и го прибра внимателно на полицата. После отвори вратата и надникна навън.
— Какво става?
Врявата не спираше и никой не отговори на въпроса му. Заинтригуван, той излезе в коридора и се запъти към хола. Намери семейството си потънало в разгорещен спор около включения телевизор, на чийто екран се виждаше мъж с вратовръзка, който говореше нещо.
— Какво е станало? — попита отново и впери поглед в телевизора с очакването, че там ще намери отговор.
— Не сме съвсем наясно — отвърна баща му, без да сваля очи от екрана. — Нещо се е случило по време на военния парад и, изглежда, са стреляли по президента.
— Кой президент?
— Как кой? Садат, разбира се!
— Стреляли са по Садат? Защо?
— Тъкмо за това спорим. Аз мисля, че се отнася за съперничество между тях самите, властта поражда много врагове. Но брат ти смята, че са ционистите.
Ахмед махна към телевизора.
— Какво казват по телевизията?
— Нищо — отговори по-големият брат, свивайки рамене. — Казват, че президентът е в болница.
— И нищо повече?
— И че е обявено извънредно положение.
Скоро стана ясно. Че няма да има новини по телевизията. Цялото семейство беше превъзбудено и никой не го сдържаше вкъщи.
Въпреки големия пек навън, всички наизлязоха на улицата и се сблъскаха със съседите — всички чувстваха едно и също, никой не можеше да устои на нервното напрежение, което ги бе обзело. Разговорите се въртяха около една и съща тема: какво се е случило и кой го е извършил. Едни казваха, че е преврат на генералите, други, че всичко е нагласено, първите се възмущаваха от казаното от вторите, някои настояваха, че зад това стоят евреите и че мирният договор от Кемп Дейвид си е направо капан, — факт е, че гълчавата се беше прехвърлила на улицата.
Майката на Ахмед, която беше отскочила да нагледа тенджерата на огъня, изскочи от вкъщи запъхтяна.
— Бързо! Бързо! Елате да видите!
Хукнаха към вкъщи — и семейството, и съседите — и отново забиха поглед в екрана. Мъжът с вратовръзката беше изчезнал. На негово място се бяха появили изображения от Корана и се чуваше глас да рецитира Свещената книга. Останаха като вцепенени, мъчейки се да стигнат до смисъла на всичко това. Защо цитираха Корана по телевизията?
— Радиото! — викна господин Бараках.
Бащата на Ахмед отиде забързано до стаята да вземе малкия приемник за къси вълни. Върна се в хола, сложи апарата на масата, включи го, настрои го на станцията, която имаше навик да слуша. От радиото се разнесе звучен и меланхоличен глас. Излъчваха някаква музикална програма и звуците се носеха като вълни, на приливи и отливи, ту изчистени и ясни, ту глъхнещи надалеко, а по средата се чуваше свистене, типично за предаванията на къси вълни.