Незаключената врата

— Утре ще ви го представя.

— Защо утре? Защо планът още не е съставен?! — Началникът повиши тон и Настя, която не понасяше силни звуци, неволно се намръщи. — Какво си правила цели три дни? Мухите по тавана ли си броила? Или си седяла във фризьорския салон?

— Вячеслав Михайлович, още не съм обсъждала тази версия със следователя. Ако той сметне за нужно да разработваме това направление, тогава ще напиша план.

— Ти ли ще ме учиш на процесуален ред? Искаш да ми напомниш, че следователят като процесуално лице ръководи разследването? Запомни, Каменская, следователят във всяко дело е различен, а аз ще ти бъда началник всеки ден. От сутрин до вечер. Разбра ли? Още днес ще ми донесеш плана за работа по версията и да не си посмяла да си тръгнеш, преди да го изготвиш. Продължавай. Третото направление.

За миг Настя се абстрахира от ситуацията, сякаш се издигна над бюрото, над началника и над самата себе си, меко полетя към тавана и с интерес огледа случващото се. Тя има нов началник. В този кабинет, в който дълги години бе седял превъзходният, най-добър на света началник Житената питка Гордеев, сега седи Афоня, неин бивш състудент, и й трие сол на главата, без да си подбира изразите, сякаш е хлапачка, ученичка, която не си е научила урока поради неорганизираност и нехайство. Афоня, който никак, ама никак не прилича на Гордеев, който няма намерение да я щади и защитава, който нито за секунда не се замисля как по-добре и по-ефективно да разпределя задачите между подчинените си, за да има повече полза за работата, а мисли само как да постигне резултат, който веднага ще накара всички да заговорят: ето това се казва началник, още дошъл — недошъл — и работата веднага потръгна. Афоня, който искрено не разбира какво изобщо може да прави една жена в криминален отдел, особено в „убийствен“, и смята, че щом тя все пак работи тук и няма отърваване от нея, трябва или да я пропъди, да я изтормози така, че тя сама да напусне и да освободи място за умен мъж, или да се държи с нея като с мъж. Горкият Афоня, той толкова отскоро работи в Москва, че още не е разбрал колко катастрофално е положението с кадрите! Да, Настя заема длъжност старши оперативен пълномощник, в отдела е пълно с вакантни места, но това са все длъжности на оперативни пълномощници, на които и заплатата е по-малка, и чинът е по-нисък, никой не се стреми особено към тези длъжности; ето на, Коротков е успял да намери някого, но това е голям късмет. Афоня искрено смята, че ако се освободи мястото на старши оперативния пълномощник, незабавно ще вземе на него някой по-умен и годен за работа мъж от тая женска, па била тя и с пагони на подполковник. А откъде ще го вземе? Всички свестни кадри, които имат стаж в оперативната работа поне десет години, дори да са останали в системата на МВР, вече са на хубави длъжности с минимални главоболия и максимални удобства и за нищо на света не биха заменили тези длъжности срещу работа в „убийствения“ отдел. За мястото на Настя Афоня ще може да намери само съвсем младо момче, с жалък опит зад гърба си, и това момче с нищо няма да е по-добро от Каменская, а и ще избяга при първия удобен случай, веднага щом му изтече призивната възраст. Но най-важното е, че началникът й крещи, кара се, изразява явно недоволство от работата й, тоест случва се именно онова, от което тя винаги толкова се е страхувала и което с всички сили се е стремила да избягва. Настя живееше с чувството, че ако такова нещо й се случи дори веднъж, тя няма да го понесе. И ето че се случи. И какво? Ами нищо. Таванът не рухна, подът не се продъни, светът не се преобърна. И самата тя не умря от срам и обида. Нещо повече, дори не се изчерви. Дори не се развълнува. И не се разплака. И ръцете й не се разтрепериха, както бе ставало по-рано при най-дребен стрес. Оказа се, че гневът на началството и липсата на взаимно разбиране изобщо не са нещо смъртоносно. Тя спокойно може да ги преживее и да си продължи работата. Неприятно е, но не е катастрофа. „Аз съм вече на четирийсет и една години. Време е изобщо да престана да се страхувам от когото и да било. А най-малкото от Афоня“ — мярна се в главата на Настя.