Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Лариса — подкани я Андрей.
— Ах, тая водка! — почти извика тя, като ядно тръсна глава.
— Започни от мен — предложи той. — Така ще ти е по-лесно.
— Добре. Ти си в опасност, Андрей Андреевич. Днес трябва да вземеш решение, от което ще зависи по-нататъшният ти живот. Малко знам за тебе, но е достатъчно, за да си направя такъв извод.
— И откъде идва заплахата?
— Кой е най-опасен в този свят?
— Хората.
— Именно от тях идва заплахата. Започва голяма борба, в която ти си наградата за победителя. Кой не би желал да си има дойна крава, даваща не мляко, а твърде ценни зелени хартийки?
— ФСБ?
— Защо реши така? — попита Лариса. — И кой ти е казал подобна глупост?! Городецки?!
Тя изказа това предположение спонтанно, но по очите на Андрей, в които за секунда се мярна смущение, разбра, че е познала. Но и Андрей си даде сметка, че е допуснал грешка, и бързо се окопити.
— Ами аз имам очи, глава, интуиция. Нали затова съм „крал“ — подсмихна се той.
— Е, да предположим, че интуицията изобщо не е решаваща в твоята работа — бавно продължи Лариса. — Но виж, главата… Твоят метод на игра се базира на точни математически изчисления. И е почти съвършен, без засечки. Дори един мой познат те нарече извънземен.
— Гледал е моята игра? — заинтригува се Андрей.
— За това не ми е казвал, пък и аз не съм го питала.
— Жалко. Да не е седял с мен на една маса?
Неочаквано Лариса си помисли дали да не му покаже снимката на Павлов, и бездруго рано или късно двамата ще се запознаят и ако Андрей се сети, че го е виждал някъде, това ще бъде само от полза, дори може да й съобщи нещо за скрития живот на полковника.
— Възможно е — ставайки, каза тя и отвори чекмеджето на малкото бюро до прозореца. — А, ето.
— Не познавам този човек — върна снимката Андрей, след като я разгледа. — И въобще нашият разговор ми прилича на някаква странна игра на котка и мишка. Вече ти казах: питай каквото пожелаеш, ще ти отговоря.
— От толкова време не сме се виждали. И двамата сме се променили много.
— Тогава ще позволиш ли аз да ти задам един въпрос?
— Аз също ще ти отговоря. И ще ти отговоря честно.
— Защо твоят познат ме е нарекъл извънземен?
— Познавал ли си един комарджия по прякор Илич? — след като се позамисли малко, попита Лариса.
— Не, никога.
— Опитай да си спомниш. С побеляла коса, къса клинообразна брадичка, износено сако…
— А-а — проточи Андрей. — Това е човекът, който промени целия ми живот. Той откри моите способности, предрече ми главозамайващ успех. Разправят, че се е обесил.
— Обесили са го.
— И на мен ми минаваше тази мисъл — не се учуди Андрей.
— Той е бил не само известен комарджия, но и писател — усмихна се Лариса.
— Какъв е псевдонимът му?
— Писател в кавички. Водил си е нещо като дневник, в който е записвал свои мисли, случки от живота си, впечатления за свои познати. Има нещичко записано и за тебе.
— И какво е то?
— Дословно не помня, но по смисъл е същото, което ти е казал. Да, той те е нарекъл велик човек. Не си нито комарджия, нито измамник. Добре запомних последния ред от записаното, но се двоумя дали да ти го казвам.
— Казвай.
— „Но дълго ли ще оцелее този човек?“ — след продължително мълчание цитира Лариса. — И, естествено, аз не можех да не ти се обадя.
— Благодаря — каза Андрей. — Макар и да съм лош юрист, много неща съм забравил, но все пак помня, че с убийствата се занимава криминалната милиция.
— И прокуратурата.
— И прокуратурата — повтори Андрей. — Следователно ти имаш добри връзки с московската криминална милиция и прокуратурата?
— Да, може и така да се каже.
— Втори и последен въпрос. Защо една видна политичка и депутатка в Държавната дума, която се занимава с коренно различни проблеми, е свързана с криминалната милиция, ФСБ и бизнеса на Алик Попа?