Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да ми кажеш?
— Казвам, че не трябва да обобщаваш и не бива да мислиш от гледната точка на нас срещу тях. По същество, има добро във всички демони, магьосници, и вещери, но също има и зло. Не можеш да живееш с абсолютната убеденост в нещо и не трябва да вярваш на никого, нито дори на най-близките си.
Сарафина се вгледа в него за един дълъг момент.
— Наистина ли вярваш в това? Не може да се има доверие на никого?
Той се размърда.
— Да, в повечето случаи.
— Съгласна съм с повечето от това, което каза, без края. — Тя отмести поглед. — Уоу, аз съжалявам.
— Защо?
Думата падна като заточено острие между тях и тя се опита да не трепне. Сарафина се обърна и срещна погледа му.
— Съжалявам, че нещата, които съдбата ти е поднесла, са били толкова ужасни, че си се научил, че не трябва да имаш доверие на никого.
Тео наклони главата си малко настрани.
— А теб не те ли научи на това?
Тя се усмихна и поклати глава.
— Не. О, имах такъв тежък период, когато бях дете и денят, в който майка ми почина не беше пикник, но не. Има много хора в моя живот, на които да вярвам и всеки ден благодаря на звездите, за всеки един от тях.
Мислейки си колко благословена бе, че има Розмари, да не споменаваме всичките й приятели, накара топлина да припламне в гърдите й.
Но погледът на Тео само стана по-хладен. Той отмести поглед от нея, към вратата.
— Нека прекъснем за през нощта. Мисля, че беше достатъчно за един ден.
Тя се опита да не заподскача с писък от вълнение. Скокове нагоре-надолу в този момент бяха изключени, тъй като така или иначе, бе твърде наранена.
— Звучи добре за мен. Бих се радвала на дълга и гореща вана, и една вечер на спокойствие.
— Ако имаме късмет, Бей и Стефан ще ни го позволят.
Те си събраха нещата и се отправиха към апартамента на Тео. Гросет лежеше на дивана, когато пристигнаха, изглеждайки като малък вълнест император, очакващ вечерята си. Сарафина се срина върху дивана до неговото щастливо, свито на топчица тяло и въздъхна дълбоко.
— Говорейки за твоите приятели — каза Тео от вратата на кухнята. Той вероятно щеше да прави още отвари. Изглеждаше така, сякаш всичко, което той прави е да вари отвари или да работи, когато не я тренира. Както изглежда, мъжът нямаше желание за забавления. — Трябва ли да се свържеш с тях? Те не се ли чудят къде си?
Сарафина се усмихна толкова, колкото може под тежестта на изтощението си.
— Писах им съобщения през последната седмица. Ти ми даде перфектното прикритие. Мария съчинява хвалебствия за теб на целия ни кръг от приятели и познати. Всички си мислят, че си ме отвел далеч, за да ми помогнеш да преживея мъката си.
Само ако тя наистина можеше да изчезне за известно време, за да излекува спотаената тежка и тъжна емоция, която изглежда ставаше все по-настоятелна, заради смъртта на Розмари. Този лукс й бе отказан.
Тео кимна.
— Значи в техните очи съм ти гадже.
Той можеше да използва същия тон, за да каже „Аз съм осъден и ще да бъда обесен на разсъмване“.
— Това е по твоя вина, пич, не по моя.
От чиста умора тя пусна главата си да падне обратно върху възглавничките и затвори очи. Дори не можеше да събере достатъчно енергия, за да се обиди.
Гросет скочи от дивана и хукна към кухнята, където Тео дрънчеше с тенджери и тигани. Тя знаеше, че ще нахрани малкото куче и можеше да го чуе да говори на Гросет с ниския си, буботещ глас. В крайна сметка, като се има предвид колко бе изтощена, не чу нито дума.
Сарафина се събуди вътре в съня си. Или поне в краткия промеждутък между съня и будността, както бе според нея.
Тео се надвеси над нея, освежен от душа, не носеше нищо друго освен хавлия около тънкия си кръст. Кожата му миришеше на сапун и малко афтършейв. Дългата му и тъмна коса бе още влажна и разбъркана върху широките му рамене. Погледът й обхвана гръдния му кош, който рядко бе оголен, въпреки тренировките, които правеха всеки ден. Спираща дъха област от съблазнителни мускули спускащи се към тясна талия едва покрита от бялата хавлия. За момент тя се надяваше, че ще се изплъзне. И, Боже, умираше да го попита за всички тези белези.