Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Мистика » Игрален дом [bg]
Игрален дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрален дом [bg]

Электронная книга - «Игрален дом [bg]». Краткое содержание книги:

Игрален дом е еротичен роман, в който плътското и фантастичното вървят ръка за ръка, Даина Чавиано се потапя в света на афрокубинските богове и ни представя един ужасяващо перверзен роман, чието действие се развива около 1988 г. Следвайки инструкциите на своя любим, Гайа се озовава в парк с мистериозна жена, Тя я отвежда в луксозна къща, където всичко непрестанно се променя. Въпреки тревогите, които кратката среща оставя у нея, младата жена се връща отново в парка, за да потърси обяснения за феномените, които се случват около нея. Инстинктите й подсказват, че отговорът на загадката може би се намира в къщата. Там героинята преминава през ужасяващи и сюрреалистични еротични преживявания, които я довеждат до неочаквани открития за нея самата. Забранени церемонии, чудовищни стаи, богове в телата на хора и хора с тела на богове: нищо не е сигурно в това свръхестествено измерение. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 50
Перейти на страницу:

Пръстите рязко се отместиха от устата й.

— Не мърдай.

Гая почувства езика на призрака, който обхождаше кухините й с капеща слюнка. Дребни зъбки заръфаха гърдите й. Кожата й настръхна пред лавината ласки, щедро дарявани от непознатите… Някаква форма от плът шибна страните й, позна ентусиазирания инструмент на някой зяпач.

— Подчини се и му подай устата си.

Стимулиран от гледката на онези устни, които приемаха всяко анонимно лакомство, призракът реши да поднесе своето в другия вход, който се предлагаше със същата пасивност, и за да улесни задачата си, я накара да разтвори още повече бедрата си. Тя понесе тласъците му със стоицизма на Лукреция, за която загубеното целомъдрие вече не представляваше грижа.

Ритъмът на обладаванията се увеличи, докато публиката се разпалваше от гледката на този труп, който доставяше такова удоволствие. Въздишките около нея се увеличиха. Гая загуби представа колко призраци и чудовищни същества се изредиха между краката й и върху лицето й; и когато десетки от тях се бяха утолили от соковете й, се чу скърцане, което накара прилепите да се разхвърчат из криптата. Две сенки носеха глинена тенджера, която вреше гнусно, и я оставиха в един ъгъл.

През тесния процеп, който й даваше маската, Гая видя фигурата, която се приближаваше. Дали бе плод на въображението й, наситено от отровни изпарения, или бе истински този скелет с мраморен фалос? Фалангите погалиха бедрата й. Хрумна й, че някой трябва да движи ставите, демонстрирайки своето умение на кукловод с тази зловеща марионетка, но по какъв начин? Не можеше да отвори клепачи изцяло, за да провери.

Нямаше време за повече разсъждения. Още щом усети ледените зъби, които я хапеха по гърдите, и кокалестата студенина, която се мъчеше да проникне в нея, страхът замъгли сетивата й. Може би не беше извикала; може би само страхът й разгърна онзи рояк умствени писъци, когато припадъкът я отведе на хиляда светлинни години от ужаса, който се мъчеше да я обладае.

Синият Еринле, или цяр от Бога

I

„Пак кошмар“, помисли си, без да се осмели да се огледа наоколо.

Чувстваше устата си пресъхнала и леко главоболие.

— Гая? — нечии пръсти погалиха лицето й. — Добре ли си?

Ери се навеждаше над нея, скривайки наполовина останалата част от кабинета.

— Вече е малко късно за този въпрос — укори го тя с немощен глас, докато правеше усилие да се изправи.

— Спа почти три часа. Не си ли гладна?

Гая го изгледа втренчено.

— Този път отиде твърде далеч — опита се да се изправи на крака. — Не вярвам, че ще имам желание отново да повторя това преживяване… Също не съм много сигурна дали искам да продължа да говоря с теб.

— Защо? — изглеждаше искрено изненадан.

— Сега наистина стигнах до предела си.

— Ако имаш предвид някое неприятно преживяване…

— Не ставай циничен.

— Само исках да видиш света по друг начин.

— Чрез садистични игри ли?

— Чрез всякакви игри — той я хвана за раменете. — Чуй ме, не знам какво можеш да видиш или да почувстваш, но те уверявам, че е илюзия, пътуване…

— Да, бе, да! — отвърна тя с подигравателен тон. — До друга планета ли?

— В душата ти — вгледа се в нея изпитателно.

— Добре, но край, повече няма да се върна в онази къща. Плаши ме. Ти ме плашиш. Там се превръщаш в нещо друго.

— В какво?

— Не се прави на много хитър.

— Единствено, което съм направил, е да се опитам да ти помогна. Който познава себе си…

— За тази цел съществува психоанализата.

— Обучението на магьосника не се извършва в кабинет.

— Аа! Най-сетне стигнахме до нещо конкретно. Оказва се, че си магьосник, а не масажист.

— Мога да бъда и двете, както и други неща.

В полумрака на стаята на Гая отново й се стори, че чертите на мъжа се разливат, за да се превърнат в чертите на същество, подобно на козел. Затвори очи, решена да не позволи да бъде излъгана от измамната игра на сенките.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 50
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)