Игрален дом [bg]

Той отново се изправи, за да иде при нея.

— Аз искам само да ти помогна — погледна я в очите. — Един месец много ли е?

— Един месец за какво?

— За да стигнем до края.

— Края на какво?

— На обучението ти — извади бутилка от допотопния си хладилник. — Това място ще те убие, ако не се научиш.

— За какво говориш?

Вместо отговор той наля тъмнозелената течност в две прозрачни чаши.

— Не, благодаря — каза тя, като гледаше с недоверие мазната течност.

— Няма да те отровя — и за да й го докаже, отпи една глътка от собствената си чаша. — Ако ми нямаш доверие, никога няма да намериш отговора, който търсиш.

— Не търся никакъв отговор, поне не този, който си представяш.

— Откъде знаеш какво си мисля?

— Не знам точно какво си мислиш, но знам много добре какво мисля аз и те уверявам, че няма нищо общо с тези игри.

— Само искам да те обуча.

— На какво? Как? Като ме дрогираш, за да злоупотребяват с мен?

— Ако мислиш така, съжалявам.

— По какъв друг начин трябва да го възприемам?

— Като обучение, като опит, който би могъл да промени светогледа ти.

Гая се засмя.

— Ако те чуе някой, ще те сбърка с Дон Хуан… и нямам предвид испанския любовник, ами шамана на Кастанеда.

— Именно — той отпи още една глътка. — Има много начини на обучение. Съществуват дисциплини за самоконтрол, които се базират на секса.

— Я не ме баламосвай.

— Не те баламосвам. Нашата техника е подобна.

— Нашата техника? Твоята и на кого другиго?

Тишината се сгъсти подобно на мъгла.

— Защо ли не ти вярвам? — каза тя накрая.

— Защо ли не искаш да повярваш? — отвърна той.

Гая въздъхна.

— За каква техника говориш?

— Това е тайна на оришите.

— На оришите? — и добави, като наблюдаваше изражението му. — Искаш да кажеш тайна на магьосниците… на техните бабалао14. Това ли искаш да ми кажеш?

— Искам да кажа онова, което ти казах. Не се опитвай да направиш различно заключение.

— Ти бабалао ли си?

Мълчание.

— Нищо чудно да си — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него. — Неотдавна научих, че най-добрата ми приятелка е била посветена. Нали така се казва?… А аз да не знам, дори не съм си представяла!

Ери се вгледа в питието си с упорито мълчание.

— Само ми кажи: кои бяха всички тези хора, с които се срещнах там?