Игрален дом [bg]

Тя последва звука на стъпките, водена от джуджетата, които мърмореха на своя пигмейски език. На Гая й заприличаха на две güijes15 — като онези, които според легендите обитават лагуните и рекичките в Куба.

Четворката се отправи към едно крило на къщата, където смеховете бяха по-малко, а ехото избухваше като вълни при морски земетръс. Там тишината се превръщаше в същност, която от време на време потреперваше при скъсването на някоя паяжина.

Гая вървеше с несигурна крачка, страхувайки се да не се блъсне в някоя мебел или стена, докато чу скърцането на отваряща се врата. Спря се за миг, но веднага бе принудена да се движи. Лепкавият въздух раздвижи воалите, които я покриваха. Под краката й проскърца трева. Водена от невидими ръце, пристъпваше по огладени камъни, които образуваха криволичеща пътечка. Вероятно беше приятна пътека по светло; но в тъмнината се губеше цялото забавление — на онези токчета, които затъваха в калта или се заклещваха в цепнатините на плочките. Вече започваше да се пита дали не са я завели в друга къща, или не се разхождат из някой парк, когато някой я хвана за ръката, за да я накара да слезе по няколко стъпала.

Слухът й я предупреди за присъствието на много хора: говорът, изглежда, идваше от всички страни. Пръсти вдигнаха булото й, оголвайки гърдите й, за да може пъргавите устни и змийските езици да ги оближат методично и прецизно. Поиска да окаже съпротива, но болезнен натиск върху китките й я накара да се откаже. Опита се да се абстрахира, да се бори срещу тази смесица от гняв и срам, която продължаваше безкрайно в лакомия гъдел върху кожата й. Мускулите й отново се напрегнаха, когато чу характерния звук на течност, която се излива в някакъв съд. В началото отказа да опита питието. Част от течността се разля по гърдите й. Гостите ознаменуваха неочакваната награда, като изсърбаха сока, който сякаш извираше от нея, както извира вода от пълните зърна на богините от обществените фонтани. Дори след като отместиха съда, питието продължи да се стича по врата й. Или така й се стори. Определено беше замаяна.

Сложиха я да легне. Почувства ледения допир на мрамора в подколенните ямки и за първи път усети всепроникващия мирис: дъх на старост, на овехтялост, на катакомби… Потръпна от студ и страх.

— Ще играем на смърт — беше гласът на демона в ухото й. — Твоят труп лежи в мазето на крипта…

Нещо твърдо се намърда в устата й.

— Твое е. Играй си с него.

Гая прокара език по продължение на предмета и като позна какъв е, извика.

— Това е кост!

— Това е пръст от ръка — измърмори той. — Не бъди невъзпитана.

— Но е от мъртвец.

— Ах, тези дискусии ми развалят настроението — възропта женствен глас.

Ръцете на мъжа се стегнаха около гърлото й.

— Смучи го или лошо ти се пише.

Тя се подчини, изпълнена с отвращение, и свенливо смука този и други пръсти на същата ръка. От мястото й, един процеп под превръзката й позволяваше да види какво се случва. Изви малко врата си, достатъчно, за да види фигура, маскирана като привидение, да съзерцава в екстаз вътрешната част на бедрата й; завъртя глава и откри още дузина фигури със страховити маски. Беше невъзможно да разбере кой кой е в тази призрачна тълпа.