Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Относително казано — прозя се престолонаследникът и се заклати на стола. — Нужно е само да щракна с пръсти и ще бъде изравнена със земята, а ти ще гниеш в затвора за гражданско неподчинение. Назови ми една основателна причина, за да не го правя.

— Как те мразя, принц Глациус! — засъска младежът. — О, само ако знаеш как те мразя…

Князът спря да се клати.

— Бре-бре, става интересно. Първо ми искаш безбожна цена за услугите, които предлагаш, после се държиш грубо, а сега дори ме мразиш? Това е престъпно неуважително поведение към обикновен клиент, пък какво остава за принц? Баща ти не те ли е учил на обноски?

Младежът скочи бесен, обърна масата и блъсна Глациус на земята. Разговорите секнаха и всички погледи се насочиха към тях.

— Учил ме е! — изрева собственикът. — Но за тебе добри обноски нямам! Защото преди три години ти го уби!

Ханджията се свлече на пода и започна да се разтриса от нечовешки гърчове. Ставите му рязко пукаха, уголемявайки тялото — дрехите се раздираха на парцали, а от процепите надничаха едри резени плът, бързо покриващи се с козина. Докато клиентелата панически се изнасяше, принцът гледаше светкавичната метаморфоза с болезнена гримаса — о, не, пак ли…

Преобразяването завърши и мечколакът се изправи в цял ръст. Беше висок поне десет стъпки, темето му опираше в опушения таван на кръчмата. Отвори муцуна и нададе могъщ рев, след което презрително изгледа жалкото човече в краката си.

— Знай, о, принце — заговори с ръмжене той, — че ще бъдеш убит от Корн, син на Радур Зеления Глиган! Настъпи часът на разплатата! Колко е сладко отмъщението — почти мога да го вкуся…

Летяща халба се блъсна в главата на мечколака и прекъсна монолога му, разплисквайки наоколо бира. Дебелият Ирабас се възправи до масата, под която се бе крил досега.

— Никой — изкрещя той — няма право да напада моя принц!

Корн изрева и се нахвърли на куражлията. Събори го с един замах и започна стръвно да го разкъсва. Докато Ирабас надаваше предсмъртни крясъци, Глациус светкавично отвори торбата от Дарагон и започна да рови из даровете на великия маг. Намери малка стъкленица с пурпурна течност, извади тапата и на три глътки я изпразни.

Еликсирът за могъщество яростно запрепуска из вените на принца. Той почувства мускулите си набъбнали и твърди като желязо, а пред очите му всичко плувна в червена мъгла.

— Ей! — изкрещя Глациус с променен глас.

Мечколакът вдигна окървавена муцуна от трупа и го загледа учуден.

— Ела насам!

Звярът се затресе с ръмжене на четири крака към принца и посегна. Глациус отби удара и се нахвърли бесен върху му. Погледнати отстрани представляваха абсурдна гледка — гигантска мечка, отнасяща страхотен бой от малкия човек. Ударите се сипеха като градушка, отблъсквайки чудовището назад, раните от мечите нокти заздравяваха мигновено. Накрая принцът срита звяра в слабините, откачи му челюстта с ъперкът и се възползва от последните капки еликсир в кръвта си — сграби мечколака, вдигна го над главата си и с рев го запрати в огнището.