Искрено ваш Шурик [bg]

Напрежението в съществуването на Аля се подгряваше от още едно обстоятелство: в онази новогодишна нощ Лена Стовба също бе намерила своето щастие — беше се запознала с кубинеца Енрике, тъмнокож красавец, студент в Университета „Патрис Лумумба“. Покани я да танцуват и под звуците на „Бесаме мучо“ цяло ято пухкави бебчета — амури, купидони и други крилати — изстреляха своите стрели в едрата двойка и вялата по природа Стовба разсъни бялото си тяло, трепна срещу танцуващия с всички свои органи кубинец и измина екстрено целия подготвителен път, за чието изминаване понякога е нужно доста значително време — пое по него един час преди новогодишната полунощ и го завърши в силни тъмнокожи прегръдки в два часа сутринта на първия ден от новата година.

Въпреки че двайсетгодишният младеж беше кубинец и следователно далеч не новак в любовната наука, той също остана слисан от това паднало при него от небето светлорусо чудо. Дружбата между народите напълно възтържествува — през март Стовба се чувстваше определено бременна, а влюбеният кубинец проучваше как може да сключи брак с руската гражданка.

Сега две общежития — на „Пресня“ и в Беляево — имаха грижата да осигуряват на влюбените терен за редовна реализация на чувствата им, но това не беше лесна задача: церберите от „Менделеев“, възрастни портиерки и злобни комендантки, бяха по принцип несговорчиви, а на това отгоре цветът на лицето на Енрике толкова забележимо се различаваше от останалите розово-сладоледени посетители, че в единайсет часа вечерта на вратата силно се потропваше и високонравствената комендантка настояваше външните хора да напуснат пределите на женското общежитие… Лена навличаше астраганеното си палто, този нетактичен подарък от областнокомитетската й майка, който изглеждаше толкова странно сред студентската беднотия, и изпращаше любимия си до метростанция „Краснопресненская“, където двамата се разделяха с потънали в скръб души и тела… Охраната на общежитията при „Лумумба“ беше по-лоялна, но изискваше представяне на паспорт, което можеше да повлече след себе си какви ли не, включително милиционерски, неприятности.

Аля, подгрявана от ежедневния жарък полъх на тази любов, не можеше да не изпитва тревога от умерения стремеж на Шурик към пълна реализация на техните топли отношения. Още повече че разполагаше и с жилищни условия. Но и никога не я канеше у тях. Нищо подобно на черно-белите страсти на Лена и Енрике не присъстваше в живота й. Обидно. Аля, както и преди, получаваше само съвместни лабораторни упражнения, обеди на една маса в студентския стол, подготовка за вземане на колоквиумите и място в аудиторията до дясното рамо на Шурик — обикновено самата тя го заемаше. Освен това се учудваше от липсата на стръв, с която учеше Шурик — самата тя успяваше и да се учи прекрасно, и да работи: отначало на половин щат като чистачка, после на още половин щат — като лаборантка. Работеше вечер, така че нямаше време да отиде дори на кино. Шурик не я и канеше: обикновено той прекарваше вечерите с майка си. От време на време Аля му напомняше за себе си с вечерно обаждане по телефона, но за да отиде у тях, трябваше да измисля нещо особено: например че трябва да вземе лекция или учебник. Една вечер му се обади от катедрата — каза, че си е загубила портмонето: искаше да отиде у тях, но той дотича и й донесе пари.