Без светлина [bg]

— Струва ми се, почти каквото предполагаш — каза тя, допряла длани до бедрата си. — Арт бил толкова неизключителен, ако има такава дума. — Тя се поколеба за миг. — Отидох в офиса му да поразтребя, както ме помоли. Прибрах нещата му в една кутия и ги отнесох в моя офис, за да ги предам на жена му. Нямаше много лични вещи. — Тя разсеяно се залюля на високите си токчета. — Влизал ли си в неговия офис?

Грейвър поклати глава, без да изпуска от очи лекото движение на бедрата й, докато тя се поклащаше на петата си.

— От вътрешната страна на вратата му — това се вижда само когато вратата е затворена — беше залепена двойна вътрешна страница от списание. Чернокожо момиче. Но не беше от „Плейбой“. Това беше от ония порнографски списания с гинекологичните пози. Искам да кажа, тя се беше разкрачила. — Пауза. — Оставих я на вратата. Предполагам, че жена му не би пожелала подобна „лична вещ“.

На Лара не й беше много приятно да изрече всичко това. Всъщност в изражението й и в гласа й имаше нещо, което Грейвър не можеше съвсем да разбере.

— Е, много съм ти благодарен, че прегледа нещата му — каза той. — Дийн като че ли го приема по-тежко, отколкото бих очаквал. Реших, че е по-добре да не го моля за това.

— Нямах нищо против — отвърна тя. — А при теб? Как върви засега?

— Добре — рече той, отпивайки от студената напитка.

Тя се усмихна, очаквайки този отговор и кимна.

— Чудесно — каза тя. Пауза. — Искаш ли още нещо?

Лара беше страхотна. Тя изобщо не бе прекрачила границата — макар че за Лара тази граница беше малко по-далече, отколкото за повечето хора — през цялата изминала година, изобщо откакто любовната връзка на Дор стана публично достояние по клюкарските вестникарски колони. Но тя наистина му даваше възможност да намери утеха с нея, когато и да пожелаеше той това. А изкушението беше голямо. Причината да не го направи нямаше нищо общо с професионализма или страха, че интимността би разрушала завидните им делови взаимоотношения. Той изобщо не се съмняваше, че Лара ще съумее да се справи и с двете неща. Просто не беше много уверен в самия себе си.

Той понечи да заговори, но телефонът иззвъня.

— Сигурно е Уестрейт — рече тя и примирено се усмихна, тръгвайки към вратата. — Излизам. До утре сутринта.

— Лара — каза той.

Тя се спря и се обърна, хванала дръжката на вратата.

— Наистина много ти благодаря… за всичко.

Тя отново се усмихна, този път с топлотата и интимността на мълчаливо разбирателство.

— Измий онази чаша за кафе, преди да си тръгнеш.

— Дадено — рече той и вдигна телефона, когато тя излезе.

— Грейвър.

Беше Уестрейт, макар че не се представи.

— Кац ми се обади точно преди няколко минути — каза той. — Тордела току-що се бил свързал с него от моргата. Следователят там също смятал, че е самоубийство. — Грейвър усещаше почти радостното облекчение в гласа на Уестрейт. — Никой не вижда причина за някакви други подозрения.