Господарят на дъжда [bg]

Един кораб, приближаващ се към брега, изсвири силно и изпусна облак дим в небето.

— Трябва да говорим с Бородин — отбеляза младият мъж.

— Да.

Пред Митницата гъмжеше от народ, море от бели сламени и тъмни филцови шапки. Един презокеански кораб току-що бе пристигнал от Европа или от Америка. Пътниците бяха на групички на кея, разхлаждаха се с ветрила и бранеха багажа си от прекалено настойчивите хамали. Царяха хаос и шум и Фийлд леко се усмихна на забързаните, възбудени посрещачи и напрегнатите лица на пристигащите.

По земята се въргаляха гнили плодове и зеленчуци. Той се сблъска с една американка, която се хвърли в обятията на някакъв мъж, крещейки:

— Антъни!

Капризи го преведе през главния портал и по дългото желязно външно стълбище. На горната площадка стоеше дребен китаец с дълга плитка, висяща над зеленото му копринено сако. Той изобщо не им обърна внимание.

Влязоха в дървена сграда, която изглеждаше, сякаш няма да издържи дори лек бриз, камо ли мусонна буря. Двама китайци с дълги ризи разпалено спореха с едър европеец, седнал зад бюро. Той им махна повелително и сложи край на спора. След кратко колебание те се обърнаха и излязоха с безизразни лица.

— Полиция — обяви Капризи.

Изражението на шишкото се смекчи. Той вдигна бяла кърпа от бюрото и избърса лицето си. Явно много се потеше, също като Фийлд.

— Инспектор Дженкинс — представи се дебелакът и се ръкува с тях.

Въведе ги в задушен кабинет, където електрически настолен вентилатор повдигаше купчина листа, затиснати със стъклена тежест. Носеше мръсна бежова униформа с памучни къси панталони и кожен кобур на колана.

— Разследваме убийството на една рускиня — заяви Капризи и му подаде бележника на Лена.

— Рускиня значи — измърмори Дженкинс, сякаш убийството на такава жена бе най-естественото нещо на света.

Седна и заразглежда списъка, като от време на време прелистваше някоя страница.

— Този бележник бе намерен скрит в апартамента на момичето — обясни детективът. — Не можем да разтълкуваме значението на списъка.

Дженкинс се изправи с пухтене, отиде при един шкаф и го отвори. Вътре имаше четири-пет делови книги. Той взе най-горната и я стовари на бюрото си, при което се вдигна облак прах.

Седна, отново взе бележника и с пъшкане се зае да сравнява данните.

Беше досадно и Капризи забарабани с пръстите на едната си ръка по коляното, а с другата започна да си вее с бележника си.

— Всички са… Всички са еднакви. Кораби на завода за електроуреди.

— Какъв е този завод? — поинтересува се Капризи.

— Подразделение на „Фрейзърс“. Произвеждат електроуреди и ги карат в Европа. Всички тези… — Дженкинс отново се взря в бележника. — Пратките са предимно шевни машини. Има и други стоки, разбира се, но шевните машини са основното… Бих казал осемдесет процента от товара на корабите.