Господарят на дъжда [bg]

— Не съм се интересувал.

— Въпросът е дали знаехте.

— Тя обичаше да говори за Русия. Понякога спях с нея. Това е.

— Никога ли не е споменавала Лу?

— Не.

— А други мъже, с които е спяла?

Руснакът поклати глава.

— Значи сте правили секс, но не сте знаели нищо за живота й? Не любопитствахте ли?

— Не.

— Знаехте ли за семейството й?

— Спомена, че сестра й е в Харбин, останалите… не знам.

— Някой от тях живее ли в Шанхай?

— Не е споменавала.

— Имаше ли други приятели?

— Не знам.

— Наташа Медведева?

Домакинът отново се подсмихна.

— Кое е смешното?

— Нищо.

— Познавате ли я?

— Разбира се.

— Бяха ли приятелки?

Сергей смукна силно от цигарата.

— Да.

— С кого другиго беше приятелка?

— С никого.

— Добре, да обобщим. Били сте приятели, но вие никога не сте ходили в апартамента й. Не знаете нищо за живота й в Шанхай и твърдите, че не е имала приятели.

— Тя беше курва.

Капризи се втренчи в руснака, докато той сведе поглед.

— За какво разговаряхте?

— Само правехме секс.

— Откъде сте, Сергей?

— От Москва.

— Баща ви офицер ли беше, или…

— Лекар.

— С Лена разговаряхте ли за революцията?

— Не.

— Какво мислите за новата съветска власт? — намеси се Фийлд.

Сергей го погледна, после се обърна към Капризи и отново спря очи на Фийлд. Накрая отвърна:

— Болшевизмът не е правилното решение.

— А кое е правилното? — поинтересува се младият англичанин и се усмихна насърчително.

— Нека запазя мнението си за себе си.

— То съвпадаше ли с мнението на Лена?

Руснакът не отговори.

— Сигурно не смятате, че тукашното положение е стабилно.

Сергей го изгледа неспокойно.

— Имам предвид, че сме в процес на усилено преразпределение на благата. Тук, в този град, където са преплетени толкова много съдби.

— Не одобрявам социалното неравенство, но не съм болшевик.

— Може би сте реформатор?

Сергей кимна.

— Искате по-добри условия за работниците. По-кратък работен ден, по-добри заплати.

Сергей нервно започна да смуче зъбите си.

— Смятате ли, че системата трябва да бъде променена… и мислите ли, че е възможно?

— Не съм жител на Селището.

— Посещавате ли срещи в „Нов шанхайски живот“?

Руснакът се намръщи:

— Не.

— Можете ли да обясните защо Лена ги е посещавала? Все пак баща й е бил царски офицер.

— Не съм болшевик.

— Не съм твърдял такова нещо.

— Те не вярват в това със сърцата си.

— Сърцата ли?