Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Тя погледна Фийлд. В очите й блестяха сълзи. Може би това трогна Капризи, защото изражението му изведнъж се смекчи. Той извади бележника на Лена Орлова, приближи се до Наташа и й го показа:
— Намерихме това скрито в една книга с кожена подвързия на полицата й.
Тя погледна бележника, бършейки сълзите си. Взе го.
— „Ана Каренина“ — каза тихо.
— Това е списък на кораби, дати на заминаване и дестинации — обясни Капризи. — Един тръгва в края на този месец.
Тя му върна бележника.
— Знаете ли защо Лена е криела това?
— Не.
— Отдолу има забележка, „плащанията във ведомост две“. Какво може да означава?
— Нямам представа.
— Лена споменавала ли ви е за някакви пратки?
— Не.
— Беше ли замесена в дейност, за която може да се отнася това?
— Не знам.
— Никога ли не сте говорили за това?
— Не.
— Какво според вас означава „ведомост две“?
— Нямам представа.
— Предположете.
Тя не отговори.
— Изглежда странно, нали? Такива скрити бележки, споменаващи „плащания“, намекват за някаква престъпна дейност. Сигурно можете да се досетите нещо.
Наташа го погледна в очите:
— Нямам никаква представа за какво говорите.
— Тогава ще си вървим, госпожице Медведева. Разбирам мъката ви, но… с тази професия се занимавам от доста време и чувствам, че знаете повече, отколкото казвате.
11.
Когато излязоха навън, Фийлд едва не се задави от застоялия, вонящ на сяра въздух. Вятърът бе променил посоката си и носеше задушливи изпарения от фабриките на другия бряг на реката. Двамата с Капризи веднага се качиха в колата и вдигнаха стъклата на прозорците. Капризи извади кърпичката и я притисна върху устата си.
— Този град е помийна яма — измърмори. — Защо не кажеш на вуйчо си?
— Какво?
Капризи въздъхна:
— Това не може да се нарече демокрация, нали? Малка група мъже, собственици на големите фирми, управляват Съвета начело с вуйчо ти. Нищо чудно, че въздухът е отровен. Отровен от пари, пари и пак пари.
— Ню Йорк не е ли замърсен? Чикаго?
— Не. Поне не толкова. — Американецът кръстоса крака, сложи бележника на коляното си и го прелисти. — Какво мислиш?
— За кое?
— За нея. За Наташа.
— Мисля, че се страхува.
— Сигурно. — Капризи отново зачете бележките си. — Каква изгода има Лу от тези момичета? Защо им плаща?
— Очевидно е.
— За Наташа може би, но като Лена има стотици момичета и момчета от всички възрасти. — Фийлд пребледня при тази мисъл, но Капризи не забеляза. — Лена не беше нищо особено, нали? Можеше да спи с нея, когато си поиска. Не е било нужно да я настанява в луксозен апартамент. С Наташа работата е друга, това е ясно. Тя е класова курва. Специална, истински трофей, но Лена не е като нея.
— Може би Лена е била необходим подарък.
— Може би.
— Или е имала полезна информация.
— За какво?
— За комунистите.
Капризи го погледна. Той продължи:
— Няма спор, че Лена и Наташа са посещавали заседания в „Нов шанхайски живот“ и съветското консулство.
— Значи са били агенти на Лу?
— Възможно е.
— Добре, но надали за някого е тайна, че живеят в тези апартаменти. Каква полза от тях?
— Били са посреднички. Комунистите събират сили на юг. Скоро ще тръгнат на север. Лу иска да получи колкото се може повече парчета от баницата. Понеже сам не може да присъства на заседанията, тези момичета са го информирали за обсъжданията и плановете на тукашното нелегално движение. А може би фактът, че притежава тези апартаменти, не е толкова известен, колкото си мислиш. Научихме го само благодарение на Чен, който явно знае всичко.
Капризи кимна замислено:
— Наташа Медведева е уплашена, но не прави нищо, за да си помогне.
— Няма ни доверие.
— Излъга за бележника.
Фийлд се съгласи.
— Какво мислиш, че знае за пратките?
— Нямам представа.
— Сигурно е опиум. Лу контролира каналите за доставка от Централен Китай и има дял в износа за Европа. Това е неразработен пазар. Зелената банда тепърва прохожда в това начинание, но то може да й донесе големи печалби, не смяташ ли?