Господарят на дъжда [bg]

Фийлд не успя да намери прост отговор. Замисли се над онова, което му беше казал Марецки (и което не му беше казал), за Слъгър Дейвис.

— Женен ли си, Капризи?

Американецът се втренчи в него.

— Много си упорит, Дики.

— Веднъж някой ми каза, че това е единственото ми качество — усмихна се той.

Капризи отново загледа улицата.

— Можеш да ми имаш доверие.

— Никога не се доверявам на британци.

— Защо?

— Просто така.

— Маклауд е британец.

— Шотландец е.

— Значи нямаш доверие само на англичаните.

Капризи не отговори.

— Как се озова при Маклауд? Ти си американец от италиански произход, католик. Би трябвало да си при Грейнджър.

— Някои неща не се подчиняват на тесногръдите…

— Кои например?

— Работил съм в криминален отдел в Чикаго. Маклауд е детектив.

— Искаш да кажеш, че те е предпочел като професионалист.

Капризи се усмихна.

— Заради страстта към приключения ли си дошъл?

— В родината имах достатъчно приключения.

— Ал Капоне?

Американецът се усмихна по-широко и покрай устата му се образуваха дълбоки бръчки.

— Какво тогава те доведе тук? Искам да кажа…

— Мамка ти, няма ли да се откажеш?

— Любопитен съм.

— Е, ще си останеш с любопитството.

— На колко си години?

— Какво значение има?

— Опитах се да те преценя и искам да знам дали съм познал.

— Колко ми даваш?

— Трийсет и пет.

Капризи се засмя:

— По-добре се откажи от хазарта, Дики, и си гледай полицейската работа, защото според майка ми трябва да съм на двайсет и седем.

— Двайсет и седем?

— Да, ни повече, ни по-малко. Твърде много зло съм видял. — Лицето му изведнъж стана сериозно. — Наричаме ги „конспираторите“.

Фийлд вдигна вежди.

— Каза, че не разбираш, затова ти обяснявам.

Младежът изчака да чуе обяснението, но когато стана ясно, че Капризи няма да продължи, попита:

— Онези, които…

— Принадлежат на Лу. Той печели влияние по всички възможни начини и то се разпространява като тумор. В полицията ги наричаме „конспираторите“.

Фийлд се опита да разтълкува думите на Капризи:

— Кои сте тези „вие“? Кои са другите, които ги наричат конспиратори?

— Маклауд, Чен.

— Само тези?

— Един-двама други. Повечето в отдела са чисти.

— А останалите в управлението са мръсни, така ли?

— Не всички, Фийлд, но повече, отколкото предполагаш.

— Как се получава така?

— Има агент в самата служба. Комисарят е само пионка, вероятно му плащат, за да мълчи.

— Не знаете ли кой ги управлява?

— Не сме сигурни.