![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Може ли за минутка? — попита Фийлд.
— Какви сте вие?
Фийлд извади значката си.
— От кой отдел?
— Тук пише.
— Не пише.
— C1.
— Специалния.
— Да. Колегата ми е от Криминалния. Може ли да влезем?
Сергей ги изгледа напрегнато, но Фийлд не можеше да определи дали защото криеше нещо, или просто се притесняваше от посетители. Руснакът се отдръпна и ги пусна да влязат.
Апартаментчето се оказа по-малко, отколкото Фийлд бе преценил в началото. Неоправеното легло до стената в дъното стърчеше като остров сред море от разхвърлени по пода мръсни дрехи, чинии и чаши. Над кревата висеше абстрактна картина на църквата „Василий Блажени“ на Червения площад. Върху масичката имаше препълнен пепелник и стара настолна лампа. Вонеше ужасно. В един ъгъл бяха облегнати цигулка и тромпет.
Сергей седна на леглото. Детективите не приеха поканата му да се настанят на опърпания диван насреща. Капризи отиде при прозореца и без да иска разрешение, го отвори. Обърна се към домакина, за да види реакцията му, но той смутено оглеждаше маникюра на дългите си нокти. Накрая вдигна глава. Погледна Капризи, после Фийлд:
— От Селището сте, значи.
— Разследваме убийство, Сергей — каза Фийлд.
— Не искам да си навличам неприятности пред френските власти.
Капризи с погнуса огледа дивана и накрая се престраши да седне.
— На ваше място не бих се притеснявал за това — отбеляза.
Сергей стисна юмруци.
— Кога видяхте за последен път Лена Орлова? — попита американецът.
Сергей се позамисли и отговори:
— В нощта преди… нали знаете?
— В нощта преди убийството?
— Да.
— Къде?
— В „Маджестик“. Свиря…
— Свирите там, знаем. — Капризи се приведе напред. — Искам да ни разкажете всичко, което знаете за Лена. С нея бяхте ли…
— Не.
— Какви бяха отношенията ви?
— Бяхме само приятели.
— Къде се запознахте?
— В „Маджестик“.
— Кога?
— Преди два месеца. Може би три или четири, не помня точно.
— Уточнете все пак.
— Четири.
— Не я ли познавахте от Русия?
— Не.
— И сте се запознали в „Маджестик“?
— Да.
— Не я ли познавахте отпреди?
— Не.
— И никога не я бяхте виждали дотогава?
— Струва ми се, че не.
— Струва ви се или сте сигурен?
— Сигурен съм.
— Така, дошли сте тук… преди колко години?
— Четири.
— Преди четири години. Значи през двайсет и втора. От самото началото ли живеете тук, в Малката Русия?
— Да — отвърна колебливо Сергей. — Не постоянно в този апартамент.
— Къде другаде?
— Наблизо. Заедно с други младежи.
— Също музиканти?
— Да.
— Защо се преместихте тук?
— Откакто работя в „Маджестик“, изкарвам достатъчно.
— Къде сте свирили преди това?
— В „Екселсиор“ и на други места.
— Кога започнахте в „Маджестик“?
— Преди четири месеца.
— И преди това не сте познавали или виждали Лена?
Сергей поклати глава. Фийлд беше сигурен, че лъже.
— Знаехте ли, че работи за Лу Хуан и живее в един от апартаментите му?
Руснакът усети опасността и измънка:
— Разберете, ние не обсъждахме… работата й. Не сме говорили за такива неща. Гледахме да не засягаме деликатни теми.
— Ходили ли сте в апартамента й?
— Не.
— Защо тогава дружахте?
— Тя не беше лошо момиче… нали знаете, от Казан, искам да кажа…
— Спали ли сте с нея?
Сергей се усмихна лукаво, като показа развалените си зъби.
— Знаете как е понякога.
— Не, не знам.
— Обичаше да спи с руснаци — отвърна Сергей с усмивка. — Обичаше да слуша руска реч.
— Никога ли не е говорила за Лу Хуан?
— Не.
— Никога ли не е споменавала за други мъже, с които е спала?
— Не.
— Знаехте ли, че проституира?
Сергей отново се усмихна: