Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

— Да не е Грейнджър?

— Той ти е шеф, Фийлд.

— Мисля, че Грейнджър ги ръководи… тези конспиратори. Той урежда всичко…

— Той ти е началник, Фийлд.

— Искам ти да ми кажеш.

— Забелязал ли си как се облича? Миналата година всичко излезе наяве. Имаше акция срещу пушалните на опиум на „Фучоу“. Това никак не хареса на Лу, нито на конспиратори. При всяко нападение използвахме униформени и всеки път, дори да бяхме планирали акцията преди няколко часа, те бяха подготвени. Забелязахме, че след работа следят всички в отдела. Най-често хора на Лу, но винаги знаеха къде отиваме и какво правим. Един ден ни нападнаха съвсем неочаквано. Направиха ни засада на отиване към една пушалня. Двама детективи загинаха и Маклауд нареди тактическо отстъпление, но не се е отказал. Нито аз.

— Тогава ли Слъгър…

Капризи поклати глава:

— Стига толкова.

Фийлд въздъхна:

— Имай ми доверие, така ще е по-лесно и за двама ни.

Колегата му мълча известно време, после каза:

— Имам ти.

— Защо?

— Не знам. Предчувствие.

Фийлд извади цигарите си и му предложи, но той отказа.

— Маклауд мрази Грейнджър.

Капризи не коментира.

— Защото подозира, че е главатар на конспираторите.

— Да, но не само. Маклауд е отгледан от майка си в един от най-жестоките квартали на Глазгоу. Ненавижда безредието, порока и алчността. Баща му е бил женкар и комарджия. Избягал с някаква проститутка и оставил него и майка му в мизерия. Грейнджър е като олицетворение на баща му.

— Маклауд женен ли е?

— Да.

— Да… но?

— Маклауд се ожени за китайка, но Съветът не одобрява. Затова никога не говори за нея и не я показва на никого. Може да ти се струва суров човек, Фийлд, но е верен на хората, които обича.

Фийлд почувства, че се очаква да каже нещо, и измънка:

— Да, ясно.

* * *

Отидоха в „Маджестик“. Две възрастни китайки пълзяха на колене и търкаха пода, самотни силуети пред високите огледала в дъното на огромната зала. Минаха през дървена врата в края на коридора и се изкачиха по стръмно и тясно стълбище. Горе имаше малка ложа с празна закачалка.

Портиерът почука на вратата от другата страна на стълбището и отвътре се чу женски глас:

— Влез.

Стаята беше с червени стени, скосен таван и едно-единствено отворено прозорче. Жената седеше зад бюрото си, носеше елегантни черни дрехи и сребърна огърлица. Бялата й коса — дълга като на Наташа — бе вързана на опашка.

— Сигурно идвате за Лена.

— Да, но…

— Очаквах ви.

Тя се обърна и им направи знак да седнат. Дългият нос бе най-забележителната й черта. По стените бяха накачени театрални афиши, главно от Москва и Петербург.

— Явно сте я познавали.

— Горкичката Лена. Да, тя беше едно от момичетата ми.

Капризи извади бележника и молива си.

— Можете ли да ми кажете името си, госпожице…

— Госпожа. Госпожа Орлова. — Тя забеляза изненадата ма полицая и добави: — Не сме роднини.

— С какво се занимаваше Лена тук?

— Искате ли чай… кафе?

Двамата детективи отказаха. Госпожа Орлова не бързаше, явно не обичаше да я пришпорват.

— Лена беше… Как да кажа… — Замисли се за най-подходящите думи. — Лена беше мечтателка. Мечтаеше за бягство, за ново начало. Ню Йорк, Париж, Лондон, Рим. За нов живот, по-добър от този, който водеше тук.

— Проституираше ли?

Домакинята сбърчи нос, но не изрази изненада или отвращение.

— Беше танцьорка, господин полицай. Не знам какви уговорки е имала извън тези стени.

— Знаете обаче, че е имала уговорки.

— Момичетата са различни. Едни го правят, други — не.

— От парите ли зависи?

— От характера. Положението на всички момичета е тежко, иначе нямаше да са тук.

В тона й не звучеше неодобрение към момичетата, които решаваха да припечелват извън ангажиментите си към „Маджестик“.

— Лена обаче беше от онези, които правят странични уговорки, така ли?

— Предполагам, че да.

— Защо? Нейното положение…

— Струва ми се, че издържаше сестра си… но както споменах, всяко момиче само избира съдбата си. Животът е по-лесен, ако се огънеш.

Думите й не допаднаха на Фийлд.

— С кого се срещаше Лена? — попита Капризи.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?