Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Защото е занесъл Лениновото завещание на някаква московчанка на име Соня Кунецка?
Винаги беше вярвал, че обвиненията в шпионаж, предявени към баща му, са просто смешно несъстоятелни. Но сега… възможно ли е да са били верни? Стоун бе видял безброй документи на развихрилия се маккартизъм, а този меморандум беше просто образец. Скованата реч, заплашителният подтекст, парченцата информация, по същество представени като важни обвинения.
А възможно ли беше да има нещо вярно?
— Алармата — каза Шарлот. — Хайде да се махаме.
Беше застанала толкова близо до него, че той усещаше аромата на парфюма й — „Фракас“. Спомни си, че винаги той й го купуваше. Чувствуваше топлия й дъх на врата си и се чудеше дали и тя изпитва сексуално влечение дори сега, в този напрегнат момент.
Разсеяно кимна.
Отгърна на копието от доклала, който беше закопчан за меморандума. Състоеше се от три гъсто изписани страници и също бе изпратен от Уорън Поуг. Оригиналът беше поставен в кафеникав прозрачен плик, който сякаш щеше да се разпадне дори и при най-нежното докосване.
Този документ беше още по-забележителен. В него бе описана срещата на неколцина американци, между които и Уинтроп Леман, не с кого да е, а със самия Йосиф Сталин през 1952 година.
До: Мистър Хувър, Директор
От: Специален агент Уорън Л. Поуг
Дата: 2 февруари 1952
Относно: Среща със Сталин
По-долу следва запис от спомените на Олдън Кушинг, бивш сътрудник на Уинтроп Леман, от срещата, проведена с Йосиф Сталин в Москва на 16 януари 1952 година.
Въпрос: Разкажете ми за пътуването.
Отговор: В началото на 1952 г. бях поканен да придружа Уинтроп Леман на среща с Йосиф Сталин. Срещата беше официална, макар точният повод изобщо да не ми беше обяснен. Тактиката, която следвам, е да не си пъхам носа там, където не ми е работа. Беше ми любопитно да разбера що за официална среща с тази, тъй като, доколкото ми бе известно, преговори не се провеждаха. Но аз бях там само за да…
В.: Кой друг присъствуваше от американска страна?
О.: Аз и Харолд Бидуел, това бяхме.
В.: Кой още присъствуваше, освен Сталин?
О.: Имаше доста руски представители. Един човек на име Поскребишев, ако правилно си спомням. Маленков, който е… Берия, който, м-м, е министър на държавната сигурност, тайната полиция. И (М-3). Може ли да погледна бележките си?
В.: Разбира се.
О.: А, да, шефът на личната охрана на Сталин, казва се Хрушчальов. Един от адютантите на Сталин, Осипов. Той е млад човек, на когото Сталин очевидно много се доверява. Да, има и още. Трофимов, Виктор Трофимов. Онзи, който беше в немилост преди няколко години? Да, и той присъствуваше.
В.: Как изглеждаше Сталин?
О.: Много по-добре, много по-силен, отколкото си го представях. Чух, че са му правили някаква операция, а той все пак е на… колко? Седемдесет и една — седемдесет и две годишен. Въпреки всичко изглеждаше състарен. Нисък е на ръст. Дотолкова, че ме изненада. Сипаничав. Изключително остър поглед, който непрекъснато те следи.
В.: Умствено как беше?
О.: Трудно е да се каже. От време на време беше толкова рязък, че чак беше страшно. От време на време придремваше, бих казал от старост. Забрави ми името, непрекъснато го забравяше. Изобщо не твърдя, че би следвало да ме познава, но непрекъснато ме гледаше и повтаряше: „Не сте ми се представили“. Нещо от този род.
В.: В неговата дача ли се срещнахте?
О.: Да. По-рано същия ден Уинтроп отиде там и се срещна със Сталин сам. Срещна се и с Берия. Не взе нито мен, нито Хол със себе си. Но всички бяхме поканени на вечеря във вилата му в Кунцево. Хората я наричаха „Ближния“, така се казваше вилата.
В.: Вечеряхте ли?
О.: Точно за това исках да разкажа. Споменахте, че искате всички подробности. Страхотна вечеря, с безброй блюда. Сталин спи до късно, чак до след пладне, обядва около 3 часа следобед и после вечеря не по-рано от 10 часа вечерта. Така че пристигнахме късно, а и навън беше ужасно студено. Под нулата. Въведоха ни направо в трапезарията, която се намираше на първия етаж, и ни представиха на Сталин. Той ни каза, че живее в същата тази стая. Спял на дивана. Показа ни го точно. В камината гореше огън. Преди да вечеряме обаче той искаше да гледаме някакъв филм. Минахме в друга стая, също толкова голяма, и гледахме филм на Чарли Чаплин — „Модерни времена“.