Вечната нощ [bg]

Затова Господаря реши никога повече да не населява тяло на човек по-млад от тринадесет години. Робинята плачеше и го умоляваше да пощади живота й и живота на нероденото й дете и през цялото време кървеше съблазнително. Тя призоваваше сво­ите богове. Ала молбите й не значеха нищо за Господаря; те бяха просто част от храненето му, както цвърченето на бекона в тигана придружава пърженето.

В този миг се появиха хората от дворцовата гвардия и заблъс­каха по вратата. Наредено им беше никога да не прекъсват ежесе­дмичните церемонии на Тракс. Той реши, че причината да го без­покоят е важна, понеже те бяха наясно със склонностите му. Затова свали резето и ги допусна в окървавеното помещение. С месеците служба в двореца войниците бяха навикнали с вида на всякакви скверни извращения. Те осведомиха Тракс, че Калигула е оцелял при опит за убийство и сега го призовава при себе си.

Робинята трябваше да се отпрати и бременността й да се пре­късне. Така диктуваха правилата. Но Господаря не искаше да се лишава от края на обичайното си забавление и нареди да пазят по­коите му, докато се върне.

Оказа се, че предполагаемият заговор за убийство е просто пристъп на владетелска истерия, който доведе до посичането на се­дмина от невинните гости на оргията. Не след дълго Тракс се вър­на в своето подземие и откри, че докато е успокоявал бога-слънце, центурионите са прочистили целия дворец, включително и храма, за да потушат въображаемия преврат. Бременната робиня - зара­зена и ранена - беше изчезнала.

На зазоряване Тракс убеди Калигула да разпрати войници из всички близки селища, за да открият робинята и да я върнат в хра­ма. Въпреки че почти опустошиха родната си земя, войниците не успяха да я намерят. Когато най-сетне отново падна нощ, Тракс из­лезе да търси момичето, ала отпечатъкът му върху нейния ум беше слаб заради бременността. Господаря беше само на няколкостотин години по това време, та все още му се случваше да сбърка.

И тази точно грешка щеше да преследва Господаря през идва­щите столетия. Защото в първия месец на новата година Калигула беше убит наистина и след кратко изгнаничество наследникът му Клавдий взе властта, спечелвайки си подкрепата на преторианска- та гвардия. Тогава на злия освобожденец Тракс му се наложи да по­бегне, за да се спаси от гонение.

Бременната робиня вървеше все на юг, към земята на своите Близки. Даде живот на бледо, почти прозрачно момченце, чиято кожа имаше цвета на мрамор на лунна светлина. Детето се роди в пещера сред сицилийските маслини. В тази сушава земя майката и детето ловуваха с години. Имаха слаба телепатична връзка. Макар и двамата да се препитаваха с човешка кръв, момчето нямаше онзи патоген, който превръща жертвите.