Вечната нощ [bg]

Странният peregrinus[8] първо беше зачислен в помощните войски, но бързо се издигна в чин и постъпи в Трети легион. Под знамето с образа на Пегас, Квинт прекоси океана, за да воюва със свирепите бербери в Африка. Научи се умело да борави с дългото копие pilum и хората говореха, че го мята с такава сила, че пова­ля препускащ кон. Биеше се и с двуостър стоманен меч, gladius hispaniensis, изкован лично за него - без никакви сребърни украси и с ръкохватка от човешка бедрена кост.

Десетилетия подред Квинт неведнъж марширува от храма на Белона[9] до Порта Триумфалис. Мнозина императори се радваха на дългогодишната му служба. Легендите за него се разкрасиха и със слуховете за безсмъртието му. Хората едновременно се боя­ха от Квинт и му се възхищаваха. В Британия той сееше ужас в сърцата и умовете на пиктите. Германските гамабривии го знаеха като Желязната сянка, а по бреговете на Ефрат самото му при­съствие поддържаше мир.

Квинт изглеждаше внушително. Изваяното тяло и неестест­вено бледата кожа му придаваха вид на жива, дишаща статуя от най-чист мрамор. Всичко у него имаше военно излъчване и той се движеше с върховна увереност. Заставаше начело на всяка ата­ка и последен напускаше полесражението. През първите няколко години взимаше трофеи, но с времето плячката започна да пре­пълва дома му и той загуби интерес. Сведе правилата за водене на бой до точно петдесет и две движения - хореографски прецизна техника, с която поваляше противниците за по-малко от двадесет секунди.

При всяка стъпка в кариерата си Квинт се усещаше преслед­ван от Господаря, който отдавна беше изоставил тялото на пет­надесетгодишния Тракс. Родения попадаше в засади, нападаха го роби-вампири и понякога - много рядко - самият Господар под разни външности. В началото Квинт се пообърка от естеството на тези нападения, ала с времето разви любопитство към своя ро­дител. Римското военно обучение му подсказа да напада, когато е застрашен, и затова той започна да следи Господаря и да търси отговори.

Тогава подвизите на Родения и легендите за него привлякоха вниманието на Древните. Те го посетиха по време на едно нощно сражение. От тях Родения узна истината за своя произход и за ми­налото на блудния Древен, когото наричаха „Младия“. Разкриха му много неща, убедени, че научи ли тайните им, Родения бездру­го ще се присъедини към тях.

Ала Квинт отказа. Обърна гръб на тъмния орден на вампи­рите, родени от същата катастрофична сила, от която бе роден и Господаря. Квинт беше прекарал целия си живот сред хората и желанието му беше да се помъчи да се нагоди към тяхното пле­ме. Искаше да развие човешката си половина. И въпреки че го преследваше заплахата от Господаря, той искаше да живее като безсмъртен сред смъртните, а не като нечистокръвен сред чисто­кръвните, както мислеше по онова време.