Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
След концерта граф Палфи увери Леополд, че децата са свирили дори по-добре, отколкото преди.
— Бих желал да разкажете за това на другите — рече Леополд.
— Не бива да виним хората, че избягват детето, прекарало заразна болест — забеляза Ана Мария.
— Но нали Волферл не беше болен от едра шарка! — възрази разпалено Леополд. Той и Ана Мария седяха на кафе и сладкиши с графиня Тун и граф Палфи, а Волферл и Нанерл играеха карти с малките племенници на домакините.
— Да бъдем откровени, господин Моцарт — рече графинята. — Жена ви е права.
— Значи аристокрацията се бои от обриви и белези от шарка?
— Разбира се. А нима вие не се боите от тях?
— Но Волферл преболедува от скарлатина, и то не съвсем сигурно; при това сега е напълно здрав.
Настъпи мълчание, после граф Палфи каза:
— Ние ви вярваме.
— Значи страхът да не пренесем едра шарка, е причината за хладността на императрицата?
— Не, причината по-вероятно е тази, че дъщеря й Йохана е болна от тиф.
Леополд потрепери.
— Но нали тифът почти винаги е смъртоносен?
— Малцина знаят от какво е болна ерцхерцогинята — изрече граф Палфи с тъга, — но като канцлер на Унгария, баща ми е уведомен за това.
— Императрицата е известна с любовта си към децата, но съвсем не и към музиката — забеляза графинята.
— Все пак нейно величество е оказала подкрепа на Вагензайл, Глук и мнозина други — възрази Леополд.
— Когато съответствува на целите й — отвърна графиня Тун. — Не бива да се разчита на милостта на монарха. Рано или късно всичко омръзва, намират се нови фаворити. Вашите деца мигновено очароваха всички, станаха главната сензация на Виена, а сега ги смени един цирк, най-обикновен цирк с марионетки, фокусници, музикални играчки и голяма менажерия.
Като видя огорченото лице на Леополд, граф Палфи каза:
— Трябва да заминете с децата за Унгария. Нашето семейство има там много приятели.
— Благодарим ви, ваше сиятелство — рече Ана Мария, — но ни е вече време да се връщаме в Залцбург.
Леополд се намръщи.
— Пак ще успеем — каза той. — Ще помислим за предложението ви, ваше сиятелство.
По време на обиколката из Унгария граф Палфи сам представяше депата на аристокрацията, наричаше ги деца-чудо. Времето обаче беше толкова лошо, че малцина се решаваха да излязат от домовете си заради концерт. Пътешествието се оказа трудно. Дълбоките коловози бяха заледени. Налагаше се да се престоява по хановете, което също вещаеше опасност. Канализация обикновено нямаше и да извършиш естествените си нужди понякога изискваше по-голяма находчивост, отколкото да се уреди концерт. Моцартови забравиха чистите чаршафи и често спяха, без да се събличат, за да се предпазят от паразитите. Дори Леополд страдаше от нередовния живот, от вятъра, дъжда и снега, което засили подаграта му. След няколко седмици, прекарани в Унгария, Виена им се стори същински рай.
Ала въпреки надеждите на Леополд, не получиха нито една покана за концерт във Виена. Той чакаше да ги повика и императрицата, защото времето показа, че болестта на Волферл не е била заразна, но това също не стана. Съвсем наскоро, макар лекувана от най-добрите лекари, беше починала от тиф ерцхерцогиня Йохана, с императорски указ дворът бе обявил траур и всички забавления бяха отменени.
В края на декември, почти четири месеца от деня, в който Леополд получи в Залцбург месец и половина отпуск, Моцартови се сбогуваха с граф и графиня Тун, граф Палфи и доктор Бернхард и потеглиха обратно.
Леополд заминаваше, горд от придобития опит и припечелените дукати, но Ана Мария и Нанерл, сврели се в самия ъгъл на дилижанса, трепереха от студ, а Волферл с тъга гледаше как изчезват в далечината градските стени.
Той щеше още повече да се опечали, но татко го увери, че пак ще се върнат във Виена. Спомените за Виена се претворяваха в разногласна реч. Мария Антоанета… Графиня Тун… Граф Палфи… Мария Терезия… Доктор Бернхард… Господин Вагензайл… Операта. Гласове — зовящи, пеещи, приспиващи. Те надмогваха трополенето на тежкия дилижанс и го зовяха да се върне пак.
11
Виена остана назад и колата пое по замръзналия, твърд като камък път. В дилижанса, с който Леополд за икономия реши да се върне в Залцбург, беше студено. Волферл скоро също се вкочани и сега чуваше само скърцането на колелата и тежкия тропот на конските копита.
— Два-три дена и ще си бъдем вкъщи — обяви Леополд. Но Ана Мария мълчеше и чак след седмица видяха познатите места.