Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Андре, бледа и с чело, покрито с пот, в която бяха плувнали красивите й коси, беше просната на леглото си, като едва дишаше и от време на време се превиваше в тежкия си сън с мрачно болезнено изражение.

От време на време дъхът й, на моменти прекъсван, излизаше като болезнено хриптене и тя издаваше нечленоразделно стенание.

Никол я разгледа внимателно и тихо поклати глава, защото си даваше сметка и разбираше, че няма красота, която може да се сравнява с красотата на Андре. След това тя отиде до прозореца и отвори капака. Поток светлина нахлу в същия момент в стаята и накара възморавите клепачи на госпожица Дьо Таверне да потрепнат. Тя се събуди и като поиска да се надигне, почувства такава голяма умора и такава остра болка, че отново се тръшна на възглавницата си, надавайки вик.

— Е, Господи! — каза Никол. — Какво ви е, госпожице?

— Късно ли е? — попита Андре, като търкаше очите си.

— Много късно, госпожицата е останала в леглото един час повече от обикновено.

— Не зная какво става, Никол — рече Андре, като се огледа, за да се увери къде е. — Чувствам се преуморена. Гърдите ми са смазани.

Никол прикова очи върху нея, преди да отговори.

— Това е начало на настинка, която госпожицата ще да е хванала тази нощ.

— Тази нощ! — отговори Андре изненадано. — О! — рече тя, забелязвайки безпорядъка в тоалета си. — Значи не съм се събличала? Как е възможно това?

— Ех! — рече Никол. — Нека госпожицата каже.

— Нищо не си спомням — каза Андре, като хвана чело с двете си ръце. — Какво се е случило с мен? Полудяла ли съм!

И тя се приповдигна, като се огледа за втори път наоколо със слисано лице.

— А, да — каза тя, като направи усилие, — спомням си, вчера бях така изморена, така изтощена… това ще да е от бурята…

Никол посочи с пръст леглото й, смачкано, но въпреки безпорядъка застлано. Андре се спря, мислеше за чужденеца, който я бе гледал по особен начин.

— После — продължи Андре — аз заспах на табуретката до моя клавесин. От този момент нататък не си спомням повече нищо. Трябва да съм се качила в стаята си полузаспала и да съм се хвърлила на леглото, без да имам сили да се съблека.

— Трябваше да ме повикате, госпожице — каза Никол с престорено любезен тон. — Но тогава госпожицата е останала много до късно на клавесина, тъй като, преди госпожицата да влезе в своята стая, аз чух шум от стъпки и слязох.

Тук Никол спря, очаквайки да забележи някакво вълнение у Андре, някакъв знак, някаква руменина, но последната остана спокойна, а душата й сякаш прозираше през чистото огледало на нейното лице.

— И какво? — попита Андре.

— Какво! Госпожицата не беше пред своя клавесин.

Андре повдигна глава, но бе невъзможно да се прочете друго освен учудване в красивите й очи.

— Но това е много странно! — каза тя.

— Наистина е така.

— Казваш, че въобще не съм била в салона, а аз не съм мърдала оттам.

— Госпожицата ще ми прости — каза Никол.

— Мисля, че грешиш, Никол — каза Андре с голяма кротост. — Аз въобще не съм ставала от табуретката. Спомням си, струва ми се, само това, че ми беше студено, че изпитах тежест и голяма трудност да вървя.