Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Тя сама се е поканила. Водена е от господин сина ви.

— От Филип?

— От него.

Тук баронът бе обхванат от пристъп на веселие, твърде непочтително за магьосника.

— И къде е моят син в момента?

— На половин левга, на четвърт левга може би.

— Оттук?

— Да.

— Скъпи ми господине, синът ми е в Страсбург, където служи в гарнизона, дори и да допусне да бъде обявен за дезертьор, нещо, което той няма да направи, кълна ви се, той не би довел никого.

— И все пак той ви води някого — каза Балзамо, продължавайки да разглежда чашата с вода.

— И този някой — попита баронът — мъж ли е или жена?

— Дама е, бароне, и дори много високопоставена дама. А, вижте нещо странно, необикновено.

— Доизкажете се.

— Това е, че вие ще направите добре да отдалечите вашата малка прислужница — тази малка безсрамница, както вие казвате, която има рогчета на върха на пръстите си.

— И защо да я отдалеча?

— Защото Никол Льоге има известни прилики с особата, която идва тук.

— И вие казвате, че това е високопоставена дама, голяма дама, която прилича на Никол? Виждате добре, че изпадате в противоречие.

— Защо не? Някога бях купил една робиня, която приличаше толкова на царица Клеопатра, че беше достатъчно само да я заведа в Рим, за да присъства на тържеството на Октавиан.

— Да, ето, че отново ви прихваща — каза баронът.

— По-нататък действайте, както намерите за добре, скъпи мой домакине, разбирате, че това съвсем не ме засяга и е изцяло във ваш интерес.

— Но с какво тази прилика с Никол може да навреди на особата?

— Предположете, че сте крал на Франция, което не ви пожелавам, или дофин, което още по-малко ви желая, ще бъдете ли очарован, влизайки в една къща, да видите сред слугите там копие на вашето божествено лице?

— Ах, по дяволите! — каза баронът, — ето една голяма дилема. И какво ще следва от това, което казвате?

— Това, че високопоставената всемогъща дама, която скоро ще дойде, може би няма да бъде доволна да види своето живо отражение в къса пола и евтино шалче.

— Щом е тъй — каза баронът, като продължаваше да се смее, — ще имаме предвид това при нужда. Но виждате ли, скъпи бароне, от всичко това най-много се радвам за сина си. Моят скъп Филип, когото щастливата случайност ще ни доведе така неочаквано!

И баронът започна да се смее по-силно.

— И така — каза високомерно Балзамо, — моето предсказание ви доставя удоволствие? Толкова по-добре, за Бога, но на ваше място, бароне…

— На мое място?

— Аз бих дал някои заповеди, бих издал някои разпоредби.

— Значи сериозно ми казвате всичко това?

— Не би могло по-сериозно, бароне, защото, ако искате да посрещнете по достоен начин особата, която ви удостоява с честта да ви посети, нямате и минута за губене.

Баронът разтърси глава.

— Струва ми се, че се съмнявате? — попита Балзамо.

— Бога ми! Скъпи гостенино, признавам, че имате работа с най-закоравелия неверник.

В този момент баронът се отправи към покоите на дъщеря си, за да й разкаже за предсказанието на своя гост, и я повика.