Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Работата е там, господине, че развалините са твърде красиви — отговори баронът, след като бе отвърнал на учтивостта на Балзамо. — Това е единственото красиво нещо тук.

— Това замък ли е било? — попита пътникът.

— Да, той беше мой или по-скоро на моите предци. Наричаше се Мезон-Руж и ние дълго носихме това име редом с името Таверне. Дори и титлата барон принадлежи на Мезон-Руж. Но, скъпи гостенино, да не говорим за онова, което вече не съществува.

Балзамо се поклони в знак на съгласие.

— Аз се чувствам превъзходно тук, господине.

— Кучешка колиба, скъпи господине, кучешка колиба — каза баронът. — Гнездо, което плъховете започват да обожават, откакто лисиците, гущерите и смоците ги изгониха от другия замък. О, за Бога, господине — продължи баронът, — вие, който сте магьосник или почти такъв, вие би трябвало с едно замахване на пръчица да издигнете отново стария замък Мезон-Руж и преди всичко да не забравите двете хиляди арпана ливади и гори, които го опасваха. Но аз се обзалагам, че вместо да мислите за това, вие сте благоволили да спите в едно отвратително легло.

— О, господине!

— Не се оправдавайте, скъпи ми господине, леглото е отвратително, аз го познавам, това е леглото на сина ми.

— Кълна ви се, господин барон, че такова, каквото е, леглото ми се видя превъзходно. Във всеки случай аз съм смутен от добрината, с която се отнасяте към мен, и бих искал от все сърце да ви се отплатя, като ви окажа някаква услуга.

Старецът, който продължаваше да се присмива, не пропусна да възрази.

— Щом е тъй — каза той, като посочи Ла Бри, който му носеше чаша чиста вода върху великолепен саксонски поднос, — ето удобен случай, господин бароне — направете за мен това, което Господ Бог е направил за венчавката в Кана52, превърнете тази вода във вино, но поне в бургундско вино, най-малко в червено бургундско, как не, така вие ще ми окажете най-голямата услуга, която можете.

Балзамо се усмихна. Старецът взе усмивката му за отказ. Балзамо вдигна чашата и погълна на един дъх цялото й съдържание.

— Отлични качества — каза Балзамо. — Водата е най-благородната сред веществата, бароне, разбира се, че тъкмо върху вода се е носил Божият дух преди сътворяването на света. Може би някой ден ще бъде открито, че разтваря диаманта.

— Отлично! Обяснете ми как става това. Нали все още можете?

— О, боже мой, да! Заповядайте на вашия слуга да ми донесе нова чаша с чиста вода.

— Ла Бри, чувате ли? — каза баронът.

Ла Бри тръгна с обичайната си пъргавина.

— Как — каза баронът, като се обърна към своя гост, — как чашата вода, която пия всяка сутрин, би могла да има свойства или тайни, които дори не съм подозирал? Как бих могъл от десет години да се занимавам с алхимия, както господин Журден53 се занимава с проза, без да подозирам това?

— Не ме интересува какво сте правили вие — отговори високомерно Балзамо. — Но знам какво върша аз.