Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Философия ли е това, което ми развивате? — каза Никол.

— Така мисля — отвърна Жилбер.

— Значи тогава няма нищо свято за философите.

— Напротив, съществува разумът.

— Така че аз, която исках да остана почтено момиче…

— Извинете, но вече е твърде късно за това.

Никол пребледня и се изчерви, като че кръвта й се движеше от една в друга част на тялото й.

— Жената винаги е почтена, бихте казали вие, за да ме утешите, когато е предана на този, чието сърце е избрала. Спомняте ли си тази ваша теория за брака?

— Казал бях съюз, Никол, предвид това, че аз никога няма да се оженя.

— Никога няма да се ожените?

— Не. Аз искам да бъда учен и философ. И тъй, науката обуславя усамотяването на духа, а философията — на тялото.

— Глупакът — каза Никол — ме мисли за покварена и се преструва, че не се страхува от мен?

— Да се страхувам от вас, Никол? Хайде де! Какво можете да ми направите? Ревността ви подвежда.

— Ревността?! Аз ревнива! — възкликна с трескав смях младото момиче. — Ах, силно се заблуждавате, ако ме мислите за ревнива. И от какво бих могла да ревнувам, моля ви се? Има ли в цялата област по-красиво момиче от мен? Ако имах белите ръце на госпожицата, а аз ще ги имам в деня, когато не работя повече, няма ли да струвам колкото госпожицата? Косите ми, вижте косите ми — и девойката развърза панделката, с която ги бе хванала, — косите ми могат да ме обвият от главата до петите като наметало. Аз съм стройна, добре сложена съм — и Никол обхвана талията си с ръце. — Имам зъби, които приличат на перли — и тя погледна зъбите си в малко огледало, окачено над леглото. — Когато искам да се усмихна на някого и да го гледам по особен начин, виждам този някой да се изчервява, да тръпне, да се привежда под моя поглед. Вие сте моят първи любим, вярно е, но вие не сте първият човек, с когото съм била кокетна.