По закона на сърцето

Повдигна се на лакът и тя срещна очите му, потъмнели от желание. След това погали гърдите й. Тя изстена тихо, притворила клепачи. Усети устните му да докосват зърното й, което се втвърди от възбуда, погалело от езика му. После доближи лице до нейното, като търсеше устните й.

— О, Джаред! — простена тя, щом мъжът плъзна ръка под врата й и впи устни в нейните.

Сърцето на Виктория биеше до пръсване. Тя простена, обхвана главата му и притисна устните му още по-силно към своите.

След малко той се изправи, като я повдигна със себе си, без да прекъсва целувката им. Държеше я в прегръдките си, докато я настаняваше в скута си. Виктория се почувства толкова малка, и толкова покорена от силата му.

Джаред плъзна ръка по гърба й, сграбчи бедрата й и впи пръсти в плътта.

После легна назад и я положи върху себе си, като я притисна към гърдите си. Обхвана главата й и отново впи устни в нейните. Проникна в нея с един-единствен тласък.

Завладяна от страст, Виктория безпаметно впи нокти в раменете му. Тялото й се изви в синхрон с неговото, краката й се сключиха на кръста му, тръпки на удоволствие я разтърсваха при всеки тласък.

Почти едновременно достигнаха върха на екстаза. Виктория извика и след миг чу неговия стон. Джаред разхлаби прегръдката си и се отпусна до нея. Целуна я по шията и дъхът му опари влажната й кожа.

— Господи! О, Господи, Виктория! — изстена той.

Дълго време лежаха неподвижно, като се опитваха да успокоят дишането си. Когато най-накрая сърцето й възстанови нормалния си ритъм, Виктория прокара пръсти през обърканата му коса и го целуна по рамото. Той все още беше вътре в нея и чувството за единение й харесваше. Никога не се бе любила тъй диво и страстно.

Може би заради Джаред — заради това, че беше чакал толкова дълго. Едва сега тя си представи какво му е струвало. Петнайсет години скитания, лишения, подготвяйки се за този неповторим миг на върховно освобождение.

Тя го погали по гърба и го притисна към себе си.

— Как беше? — прошепна тя.

— Не мога да намеря думи… — благоговейно промълви той. Отдръпна се от нея и легна по гръб. Отпусна се и задиша дълбоко.

Погледна го. Изглеждаше изчерпан, изтощен. Той потърси ръката й и пръстите им се преплетоха. Жестът му я трогна. Беше прекалено рано да мисли за случилото се. Виктория остана да лежи до него, като го чакаше да се завърне от висините на преживяното.

Джаред притегли ръката й до устните си и целуна пръстите й един по един.

— Не те нараних, нали?

— Не, беше чудесно. Никога не съм се любила така.

— О, нима има друг начин?

Тя не можа да се въздържи и се засмя. Забележката му я очарова с невинността си.

— Какво толкова смешно има? — попита той малко учудено.

— Извинявай, исках да кажа, че никога преди не е било толкова хубаво.

— Рандъл не умееше ли да се люби? — В гласа му долови превъзходство.

— Не като теб.

Той сведе глава към нея. На устните му играеше усмивка.

— Предполагам, няма да те изненадам, ако ти кажа, че ти си най-добрата, която съм имал от дълго време.