Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Сигурно са повече. Някои от тях може би са в града.
— И около четиринадесет в ранчото на Маккъли.
— Каквото и да е числото, Катлин и Маккъли имат един и същ брой работници. Винаги когато Катлин наемат нов работник, Маккъли не закъсняват да сторят същото или обратното. Предполагам, че искат да се подсигурят, ако един ден се стигне до открита война между двете семейства.
— Случвало ли се е досега?
— Не. Но всеки път, когато отида на църква, ме е страх, че между тях може да избухне бой. Членовете на семействата седят от двете страни на пътеката, но постоянно си разменят погледи, изпълнени с омраза. Предполагам, че именно неприятното напрежение, което цари всяка неделя по време на службата, ме е подтикнало да се опитам да ги помиря. Особено след като забелязах, че Джени и Клейтън изобщо не се гледат с омраза.
— Ако питаш мен, ти само си ускорила нещата.
— Защо мислиш така?
— И двамата чухме, че Клейтън е размислил. Изглежда Джени също, защото според брат й, напоследък плачела по цял ден.
— Но това е ужасно!
Ейнджъл сви рамене.
— Зависи за какво плаче. Може би тези двамата са щели да се съберат и без твоята помощ. И ако близките им ги оставят да решават сами, сигурно вече са готови да го направят. — Забеляза замислената бръчка, появила се между веждите на Каси и добави: — Хич не си й го помисляй, лейди. Струва ми се, че майката ти е трябвало отдавна да те излекува от навика ти да си пъхаш носа там, където не трябва.
Тя му хвърли сърдит поглед.
— Не е честно, че Джени и Клейтън са замесени в тази вражда и трябва да бъдат разделени. Знаеш ли, те дори нямат понятие защо родителите им се мразят толкова силно.
— Това не е твоя работа и тези семейства не те засягат. Не смяташ да се намесваш отново, нали?
Изражението на лицето му бе толкова заплашително, че Каси побърза да го увери:
— Е, след като го възприемаш по този начин, предполагам, че няма. Но я ми кажи, след като се срещна с Дороти Катлин, смяташ ли, че тя ще иска да разговаря с мен?
— Не. Но аз й казах, че ти не можеш да си тръгнеш, преди баща ти да се върне. Не мисля, че ще имаш повече неприятности от тази страна.
Каси леко се усмихна.
— Предполагам, че в крайна сметка идеята да ги посетиш не бе чак толкова лоша. Благодаря ти.
— Няма защо.
— Е, сега ще те оставя.
Понечи да се извърне и да се запъти към къщата, но се спря.
— Тъй като двамата ни работници не са в ранчото, можеш да вечеряш с нас в къщата. — Миналата нощ Емануел му бе занесъл храната в къщата на работниците.
— Това покана ли е?
Изненадата в гласа му я смути.
— Не… искам да кажа — да, покана е, но не такава за каквато намекваш.
— Искаш да кажеш, че все още не ме харесваш, скъпа? — усмихна се Ейнджъл.
Този подигравателен въпрос не заслужаваше отговор, но отново я накара да се изчерви. Каси наведе глава и побърза да се отдалечи от смущаващото му присъствие. Започваше да се пита дали и Ейнджъл не притежава същото странно чувство за хумор, както Фрейзър Маккъли.
ГЛАВА 12
Каси не се преоблече за вечеря, както би направила, ако баща й си бе вкъщи. И майка й, и баща й се придържаха повече към официалните обичаи на Изтока, въпреки че бяха прекарали по-голямата част от живота си на Запад. Страхуваше се, че ако се преоблече, Ейнджъл може да не го възприеме просто като белег на възпитаност, а да реши, че се опитва да го впечатли. А това бе последното нещо, което искаше той да си помисли.
Но наистина й се искаше да си бе държала устата затворена. Мария забеляза нейната нервност и й напомни, че Ейнджъл би могъл да вечеря в кухнята с нея и сина й. Всъщност, когато направи предложението си, Каси бе имала предвид точно това. Но след като Ейнджъл явно я разбра погрешно, нарочно или не, сигурно ще реши, че тя продължава да се страхува от него, след като не иска да вечерят заедно. Независимо дали бе истина, или не, не желаеше той да си мисли по този начин. В крайна сметка той не бе обикновен наемен работник. Беше по-скоро гост — неканен, но все пак гост.
На всичко отгоре закъсняваше. Мария вече петнадесет минути задържеше вечерята, когато Ейнджъл най-после се появи на предната врата. Но Каси не коментира закъснението му, въпреки че бе изпратила Емануел да му каже по кое време обикновено се сервира вечерята. Появата му я смая толкова много, че в първия миг не можа да промълви нито дума.
Не носеше мушамата си. Беше я заменил с черно сако, което подчертаваше стегнатото му и мускулесто тяло, скривано дотогава под безформената жълта мушама. Чистата му черна риза бе закопчана догоре, а якичката бе пристегната с тънка вратовръзка, вместо обичайната триъгълна кърпа. Черната му коса бе все още влажна от банята, гъста и прилежно вчесана назад, и стигаше до раменете. Подобно на повечето мъже, които прекарваха голяма част от живота си под открито небе, навярно я бе оставил по-дълга, за да пази през зимата врата и ушите му от студа.