Приключенията на Лукчо
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светозар Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Лукчо». Краткое содержание книги:
— Какво правите, скъпи братовчеде?
— Опитвам се да отворя тази врата. Мисля, че тука зад нея са скрити най-скъпите вина. Ще бъда много доволен, ако успея да я отворя.
— Не се тревожете! Вместо това, понеже сте сръчен и ловък, подайте ми онази бутилка с жълтия етикет. Сигурно е китайско вино, каквото не съм пил досега.
Дукът се поизмъчи, докато съзря бутилката, която му показваше баронът.
Най-после я забеляза. Бутилката беше обикновена по размер и не се отличаваше по Нищо от другите бутилки. Само цветът й беше малко по-особен. Всички други бутилки имаха червени етикети. А тази беше с жълт етикет. Като проклинаше в сърцето си неутолимата жажда на барона, дукът протегна разсеяно ръка към бутилката.
Чудно, бутилката като че ли беше закована за етажерката. Дукът трябваше да я отдели със сила.
— Като че ли е пълна с олово — забеляза учуден той. Но когато тя се отдели от етажерката, вратичката се завъртя безшумно върху пантите. Баронът го гледаше учуден.
— Мандарина! Мандарина! — извика той. — Това не било бутилка, а таен ключ. Вижте: вие отворихте вратичката!
„Аха, ето къде бил тайният механизъм“ — помисли дукът. Но той нема време да завърши мисълта си. Вратичката се разтвори и на прага се появи една малка личност, която се поклони много учтиво и извика със звънливо гласче:
— Добър ден, господа. Много ви благодаря за услугата. От три часа безуспешно се мъча да отворя тази врата. Как успяхте да откриете, че ще искам да мина насам?
— Черешко! — извикаха едновременно дукът и баронът. — Скъпи Черешко! — прибави баронът, който беше вече на градус и чувствуваше прилив на нежност.
— Скъпи Черешко! Ела да те прегърна! Дукът не беше чак толкова въодушевен.
„Какво прави тука този малък нахалник?“ — се питаше той, като се пукаше от яд. Но за да не се издаде, каза учтиво:
— Скъпи братовчеде, за нас е истинско удоволствие да отгатваме твоите желания.
— Но тъй като — отвърна бързо Черешко, — тъй като не съм ви осведомил, че ще се върна в замъка именно по този път през подземието, а в замъка няма никой друг освен вас, предполагам, че сте влезли тук с някое недотам честно намерение. Но ще видим тази работа после. Засега приятно ми е да ви представя моите приятели.
И като се отдръпна, Черешко пропусна един след друг всичките си приятели: Лукчо, Репичка, майстор Гроздан, чичо Тиквичка, адвоката и т. н., и т. н.
— Но това е цяло нашествие! — забеляза удивен Мандарина.
Това наистина беше нашествие и идеята за него беше хрумнала на Черешко. След като бяха скитали дълго из гората, нашите приятели най-после се бяха намерили и бяха усетили, че всичките им неприятели с изключение на дука и барона са вън от замъка. Черешко, който знаеше за съществуването на тайния проход, водещ от гората в зимника, им предложи да завладеят неприятелската крепост.
И както видяхте, планът му успя отлично. Те затвориха дука в стаята му и поръчаха на Фасул да го пази.
А баронът остана в зимника, защото никой не искаше да го качва по стълбите.
Глава двадесет и първа
Мистер Морков бива назначен за чуждестранен военен съветник
Когато нощта се спусна и обви с мрак замъка, някои започнаха да се тревожат.
— Но какво ще правим? — питаше кака Тиква. — Не можем да останем тука завинаги! Това не е наша къща. Ние си имаме домове и работа.
— Няма да останем тук завинаги — отговори Лукчо, — ще преговаряме с нашите неприятели. Ще искаме само свобода за всички. Когато се убедим, че няма да направят зло на никого, ще излезем от замъка.
— Но как ще се браним? — се обади господин Грах.
Отбраната на един замък като този е доста трудна операция. Необходими са познания по тактика, стратегия и балистика.
— Какво е това балистика? — попита кака Тиква. — Господин адвокат, не ни залъгвайте с непознати думи!
— Балистика, това значи артилерийско дело — обясни адвокатът, като се изчерви. — Искам да кажа, че между нас няма нито един генерал. Как ще се защищаваме без генерал?
— В гората има най-малко четиридесет генерала — каза Лукчо — и въпреки това не успяха да ни хванат.
— Ще видим — промърмори господин Грах.
Мисълта, че ще трябва да издържи една дълга обсада, без да бъде ръководен от генерал, който да разбира от стратегия, тактика и балистика, го караше да трепери от страх.
— Ние нямаме оръдия — се намеси предпазливо чичо Тиквичка.
— Нямаме и картечници — добави Праз.
— Нямаме пушки — допълни майстор Гроздан.